Ако имаше как, щях да поканя всички онези „големи“ господа, които „неуморно“ заседават в Брюксел и се чудят: „Днес какво да й ограничим на България? Каква допълнителна точка да наложим на дрипавото сираче и неговото сестриче на север – Румъния?“ Защо ли? За да видят, че не ходим по дърветата, не сме притропали да емигрираме на рояци към „развитите страни“; че нашата родина, макар малка, не дотам прогресирала икономически и политически, е красиво и неповторимо място за живот посвоему!
Патриотизмът настрана: в едно нещо бием и Великобритания, и Германия, и Белгия взети заедно – скорост на интернета. След като Христин Петков от агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи“ през 2012 подписа договор за отпускане на безвъзмездна помощ, с която малките насалени места да имат бърз достъп до глобалната мрежа, вече дори бабите на село при добро желание и търпение от страна на внуците могат да ползват Фейсбук. Нещо повече, те ще се логват в социалната мрежа на Цукерберг в пъти по-бързо от своите връстнички на Острова.
Като допълнение бих искал да цитирам и великия Уебстър, който разглежда информационното общество и различните признаци и теории, според които то бива характеризирано като такова. Та ако се позовем на част от неговите разсъждения по темата, по-точно на количествения подход, България може да се похвали с по-развито общество, от гледище бързина на интернета, от цитираните по-горе „развити страни“.
Благодаря за вниманието и един съвет: разходете се малко на чист въздух, стига с този интернет! 🙂