Кабелна икономика

Прегледах банковото си извлечение и видях малки, но настойчиви цифри. Netflix, Disney+ и някакъв канал за документалисти, чието име вече съм забравил. Общо около 25 евро. В рамките на месечния ми бюджет това не е трагедия, но е достатъчно, за да осъзная колко безшумно се раздува дигиталният ми живот. И колко лесно се плаща за неща, които не използвам.

Приложението на Disney+ не съм отварял от Коледа, а документалният канал е просто фон, който ме кара да се чувствам интелигентен, докато всъщност превъртам през него. Това не са покупки на съдържание, а покупки на илюзията за изобилие. Плащаме за достъп до хиляди заглавия, които никога няма да гледаме, само за да не изпитваме страх от пропускане. Модел, който се крепи на мързела ни и на факта, че да натиснеш бутон „Отказ“ изисква повече усилие, отколкото сме свикнали да полагаме.

Решението не е сложно. Влязох в настройките и прекъснах връзката. Приключих с автоматичното подновяване. В момента тези 25 евро си стоят в сметката. Няма да забогатея, но поне премахнах един излишен кабел от дигиталната си бъркотия. Сметката е малко по-лека, а екранът ми – малко по-празен. И точно това е единственото, което има значение.