В последните години все по-популярна стана метафоричната употреба на думата калинки, като определение за хора, които не притежават необходимите качества – морални и ителектуални – или пък образователен ценз да заемат някаква позиция, но пък спуснати отгоре с протекции. Оказаха се тия насекоми една голяма напаст за българското общество, за която като че ли до този момент никой не можеше да даде модел за ефективно противодействие. Политици призоваваха за правила и прозрачност при назначенията, само че у нас кротките и спокойни мерки май не действат особено ефективно. Явно подходът трябва да е по-хард, културен, но твърд. Примерът дойде от възможно най-неочакваната посока. От Българската православна църква – която като част от обществото ни няма как да е застрахована срещу всички негови несъвършенства.
За какво говоря? След трагичния инцидент с варненския митрополит Кирил, за когото въпреки неднозначните писания по медиите, местните миряни и свещеници твърдят, че бил читав човек и че се е ползвал с всеобщо одобрение, спуснаха за временно изпълняващ на осиротялата длъжност митрополит Калиник.
Няма да правя профил на последния, защото кои сме ние да коментираме божиите наместници, единствено ще споделя общоизвестни факти. Само няколко часа след церемонията по изпращането на Кирил в последния му път, временно изпълняващият функциите му, вместо да смири духа си, което е подходящо за такъв момент и за човек, отдаден на религията, тръгнал да прави финансова ревизия на митрополията. И съвсем логично бил “помолен учтиво” от варненското свещеничество да бъде така добър да напусне незабавно митрополията. И както стана видно от репортажите, още по-дружелюбно беше придружен до лимузината, с която да отпътува.
Ами това е начинът и спасението – като ни натресат калинки или Калиници, вземаме нещата в свои ръце и учтиво, но безкомпромисно им показваме къде им е мястото. Ако се наложи, им осигуряваме и транспорта и си ги изпращамe по живо по здраво. По стар български обичай. 🙂