Всяко първо представяне на нещо ново е вълнуващо. Няма значение дали става въпрос за някоя технологична джаджа, за мода, или за литература. Но моята страст са книгите. Затова днес ще ви разкажа за романа „Звънът на камбаните“ на Васил Лазаров, неговата премиера и читателите.
Сигурно си мислите, че ще прочетете ревю на сюжета или подробно описание на провелата се премиера. Всъщност в текста си ще намеся и двете неща, но те няма да са в центъра му. Водещото ще е отношението ни към съвременните автори, към историческите книги и изобщо към литературата за доизграждане на общата ни култура.
Първото промотиране на „Звънът на камбаните“ е било в София, въпреки че писателят е родом от Самоков. Тази причина аз отдавам на факта, че добрите произведения и тези, целящи да достигнат до много хора, имат премиера именно в столицата. Все пак там е повече от една шеста от населението на страната ни и затова и посетителите на събитието са били доста.
Но представяне е имало и в Самоков. Какво се случва там обаче? Въпреки че Васил Лазаров е инициатор и председател на Сдружението на писателите и съдейства за културното развитие в града, интересът значително е бил по-малък. Причината може да се дължи на по-малкия брой на жителите или пък на липсата на влечение към книгите.
Темата на романа е свързана с епохата между двете световни войни и времето след това. Определено на много млади читатели това ще им се стори прекалено историческо и демоде. Но истината е, че това е добра обща култура и друг поглед върху събитията. А според мен всичко, описано в книгата, е на много достъпен език и лесно се чете.
Може би пък и причината се дължи на факта, че не е някой нашумял с предизвикателността си автор. Все пак темите табу, но в смисъла на провокативното, се лансират и насаждат сред хората много по-бързо и успешно. А „Звънът на камбаните“ се чува само от тези, които искат да знаят повече.