Този материал в блога е нещо като компилация. Той включва разсъжденията ми за изборите не само в живота, но и в държавата, и в света. Може да е комерсиално, но пък според мен е наложително и никога не е излишно. Все пак е още едно споделено мнение, което може да интересно начало на нова вътрешна дискусия.
През последните месеци една от най-коментираните теми по медиите в България бе тази за изборите в САЩ. Колкото и да разбирах защо я отразяват, толкова и не можах да приема, че ѝ отделят изключително телевизионно време. Определено след резултатите не само животът в Белия дом ще се промени, но и като цяло геополитически.
Именно тези избори провокираха темата и за предстоящите в нашата страна. След като президентът вече избра датата – 28 март, нещата започнаха да ми изглеждат по-сериозни. Сериозни в смисъла на осъзнаване на ситуацията. Все още не съм осъзнал дали има алтернатива, доколко добра ще е тя. Иска ми се да взема този избор преди месецът на облъчване и пропагандиране с реклами отвсякъде.
От смяната на властта в България пък се запитах и какво става в личен план. Стигнах ли дотам докъдето исках? Дали успях да постигна целите си за годината? Може би всички не, но поне финансово не мога да се оплача. Това е крачка напред, но и недостатъчно условие за усещане на пълна удовлетвореност.
Може би имам нужда от пътуване, усещания, нови хора, дестинации и вкусове. И това ме отвежда към следващия ми въпрос – кога ще свърши пандемията? Изборът тук е направен вместо нас и не ни оставя много да действаме. Ето тук идва и моето терзание – как да живеем в противовес на правилата и като нямаме дори алтернатива да ги нарушим? Какъв избор още имаме?