Много ме радва фактът, че имаме доста спортисти, с които можем да се гордеем и да разказваме. Ще започна с името на Георги Аспарухов-Гунди, който загива за жалост в автомобилна катастрофа през 1971г., той е играл централен нападател на ФК “Левски” София от и на ФК “Ботев” Пловдив. Има 245 мача зад гърба си и 150 гола. През 1965 г. е носител на купата за спортсменство, обявен е за футболист No1 на страната и за спортист No1 на България. Ще продължа със името на Евгения Раданова. Тя е считана за една от най-великите спортистки на страната ни. Доказателство за способностите и е спечелването на 3 броя олимпийски медала от олимпиади, от които 2 от една олимпиада, не постигано от български спортист досега. Стефка Костадинова пък е друга икона на спорта, която печели своята така мечтана олимпийска титла в Атланта през 1996 г., скачайки завидните 205 см. Следващото име, което искам да спомена, въпреки вулгарният му език, това е Христо Стоичков, който на Световното първенство през 1994 г. в САЩ печели голмайсторския приз, вкарвайки шест гола. През същата година печели и най-престижната футболна награда, мечтана от много футболисти в света – Златната топка .Друг велик спортист е живата легенда и любимецът ми Йордан Йовчев, който въпреки посивелите си коси, остави без дъх и възхити света с това, че ще бъде за шести път на олимпиада.