Тия дни се навърши точно година от атентата срещу израелските туристи в Бургас. Година по-късно нито има категорична версия на службите ни кой точно стои зад този убийствен акт, или поне не е заявена официално, и нещо още по-стряскащото – сигурен съм, че обществото ни гледа на опасността от подобни посегателства с необходимата доза сериозност и все още е с усещането, че това са неща, които няма как да ни се случат на нас. Въпреки че ни опровергаха. Та в тая връзка някак мимоходом, покрай ушите ни, премина тази годишнина и със сигурност показа, че изводите не си ги правим от първия път. Защо подхванах тази тема. Ами много странна ще ви се стори връзката, която направих, но няма как да отречете, че логиката, на която лежи, е много здрава. След кървавия и драматичен нощен сблъсък между протестиращите младежи на жълтите павета и жандармерията, някъде в ранните часове, пък и на следващия ден, излезе информация, че и телевизия “Ал Джазира” е предавала и коментирала събитията в България. Честно да ви кажа, изтръпнах. Нали знаете кой гледа “Ал Джазира”!? Не че не гледат и други медии – този факт просто ме подсети за опасността. Те, както споменах вече няма официални данни кои точно са, си позволиха да направят атентат, и успяха, срещу гости на държавата ни по време, когато полицейщината беше издигната в култ и ситуацията, поне в това отношение и поне отвън, изглеждаше доста стабилна. Колко трудно би било да свършат нещо подобно сега – се запитах, – в разгара на курортния сезон, когато Черноморието ни е пълно с чужденци, управлението на държавата ни е видимо нестабилно, а силите, които трябва да се грижат за сигурността ни, в почти пълен състав са по площадите, за да бранят властта от реакциите на собствения й народ срещу безумните решения и отказа й да поеме политическа отговорност за тях. Въпроси, чиито отговори със сигурност не искам да научавам.