Всички някак сме запленени от Коледа и Нова година и забравяме един много любим празник – Сурва. Той се отбелязва на Васильовден, на 1-ви януари. По моя край децата изработват сурвачки, обикновено от дрян, украсяват ги с прежда, пуканки, гирлянди и каквото още се сетят. Някъде има и сушени плодове и хартия – всичко е въпрос на традиция и вкус.
Най-хубавото като деца от Сурва бе, че научавайки едно стихотворение, удряне по гърбовете на близки, приятели и съседи, които обаче са възрастни, си изкарвахме и не малко пари. Някои хора ни даваха мезе или сладки, но парите си бяха истинско богатство.
Днес някак усещам, че тази традиция не е така масово прилагана в българските домове. Но въпреки това все още съществува и за да я подсиля, ви споделям любимото си сурвакарско стихче.
Сурва, сурва, весела година.
Златен клас на нивата да се вее,
Сладко грозде на полята да узрее,
Бяло агънце в кошарата да блее,
Златна ябълка в градината да вирее.
Да е мирна, спорна, плодородна и
всички да сте здрави до година, до амина.
• Едно кратко допълнение – в пловдивския край има бабек, на който разговорно се казва маденица. Затова и стихчета закачливо понякога завършваха с „Мяу, а сега ни дай и от маденичка цял кравай“.
Нека не забравяме, че всичко това се прави за здраве. Пожелавам ви да ви дойдат много сурвакари за арна 2023 година.