Въпреки че времето ми за получаване на бакалавърска и магистърска степен е приключило отдавна, темата с образованието все още ме вълнува. Не само заради децата, но и заради държавните политики и стандартите в страната ни.
Поразсъждавах по темата дали си струва да се учи в България или в чужбина. Ето и какво измислих.
Несъмнено едни от големите предимства на това да получиш диплома в друга държава са възможностите за контакт със световно утвърдени специалисти и по-голям шанс за започване на престижна и платена работа. Не бива да се забравя и натрупването на опит от живота навън и комуникацията с мултикултурни общества. А пък и усвояването на поне един чужд език си е супер привилегия.
Още по-примамливо за мен е и опцията за безплатно образование в държавните университети. А някъде това е приемливо дори за чуждестранните студенти. В съседна Турция или Словакия има подобни възможности, а условието е да се учи на местния език. Определено има какво да вземем като пример.
В България също имаме добри преподаватели и колкото да се казва, че всичко е пунта мара, аз мисля, че който иска да учи, ще го направи. За мен е голяма привилегия фактът, че българските студенти са много по-борбени, за да пробият, а предметите, които изучават, не отстъпват на чуждестранните. Лошото е, че нямаме държавна политика за напълно безплатно образование. Но този факт може да се отдаде и на по-трудния прием и лесното дипломиране.
Определено и едното, и другото има предимства. Аз бих се пробвал на разменни начала или по програма Еразъм да уча за кратко в чужбина. Обаче не знам дали съм създаден за живот, далеч от корена ми. А вие?