Какво ще кажете днес да си поговорим за честността и доверието? Доста се позамислих през последните няколко дни на тази тема и искам да споделя с вас до какви изводи стигнах.
Доверието се губи най-лесно, когато допуснете грешка и премълчите за нея. Тогава не само, че показвате липса на качества, но и пълно безразличие към проблема. А понякога безразличието може да е много по-болезнено за околните, защото издава апатия и застой. И точно в такива моменти у нас се активира една човешка и нормална реакция, нещо като инстинкт за самосъхранение, който ни кара винаги в момент на слабост да се обясняваме. Казваме, че вината не е била наша, че не е имало какво да се направи, че сме се постарали максимално, но ситуацията е била такава или онакава. А сещате ли се каква е ответната реакция при подобно поведение: “Не ми се обяснявай…”.
Никой не харесва оправдания, разтягане на локуми и многословия, които са не на място. Истина е, че грешките често се допускат неволно, но нека бъдем честни пред себе си и пред останалите, когато сме направили такава. Станете, признайте, кажете, че сте готови да си понесете последствията. Кажете го кратко, точно и ясно. Каквото е станало, станало е. Няма връщане назад, има само път напред. По-добре и за вас и за останалите е да преминете през това недоразумение възможно най-бързо, за да можете да погледнете пак напред. Вземете си бележка, закачете си обеца на ухото, постарайте се да не се повтаря и спрете до тук. Не е приятно, но е правилно. А правилните постъпки често са най-трудните, които предприемаме.