Днес ще разсъждаваме за живота и по-точно онази част от него, която го осмисля – децата.
На мой близък приятел (той си знае кой е) наскоро му се роди малко бебче. Да му е живо и здраво. Много се радвам за него и от все сърце му желая всичко най-хубаво. Това значимо събитие в неговия живот обаче ме накара да се замисля за следното: има ли момент, в който човек се чувства готов да стане родител? Макар това да е нещо прекрасно, на практика то е съпътствано с много разходи, които се налага да поемеш. Още по време на бременността е нужно да се правят допънителни изследвания на майката, като не всички от тях се поемат от здравната каса. След това у дома се започват ремонти, оформя се детска стаичка, купува се кошарка, количка и т.н. Текущите родителите са най-запознати с тези неща, колко скъпо излизат те, а и последващите разходи по отглеждането на едно дете.
И така… може ли всеки от нас да посрещне тези разходи? Когато си станал финансово стабилен, ли е най-подходящият момент да се превърнеш в родител? Според мен това е едната страна на въпроса, другата е колко дълго е удачно да чакаш. Мисля, че за една жена възрастта, в която е приемливо да стане майка, е между 22 до 30 години. Каквито и данни да погледнете, ще видите, че при тези дами бременността преминава по-лесно и безболезнено. За мъжа също си мисля, че до 30 или на 32-33 години е подходящо да се превърне в баща. Личните ми впечатления са, че младите на тази възраст не се чувстват достатъчно подготвени за тази важна стъпка в живота си, това усещане идва около 40-те. Но, чудя се, не е ли прекалено късно тогава? Не става ли разликата между теб и детето ти твърде голяма? Та вие сте почти през поколение… И така се връщам на 20-30-годишните. Могат ли двама души в подобна възраст да устроят живота си по такъв начин, че умело да си грижат не само за себе си, но и за още едно човече? Отговорът е, че няма значение. Времето не пита и съдбата често има крайната дума. Дори да не си готов, трябва да станеш готов. Без значение дали си на 20, 30 или 40 години, няма кой да те замести в тази житейска роля. Приятелите и роднините могат да ти помагат, но нищо повече от това. Не те са родителите на твоето дете, а ти. Вече носиш отговорност за него и то няма да ти зададе въпроса: готов ли си да ми бъдеш тати/мама, или да изчакам и да се родя след 5 години? Родителстовото не е нещо, с които се раждаш научен. Това умение се придобива, когато му дойде времето. А когато времето дойде, си длъжен да го посрещнеш с готовност.