Големият екран ни прецаква

Още една иновация, която не е. Вече не си купуваш кола, а таблет на четири гуми. И с всеки нов модел настъпва пълна дезориентация зад волана.

Наскоро карах една такава „смарт“ машина. Вместо да се справя с обикновени неща като регулиране на температурата, прекарах минути в ровене по подменюта и иконки, които се губят в отблясъците на лъскавия дисплей. За да сменя градусите, трябва да отместя вниманието си от пътя поне за три секунди. Представи си какво става, ако ти изскочи пешеходец или някой пред теб натисне рязко спирачките.

Истината е проста – производителите пестят пари. Да сложат един огромен плосък екран е по-евтино, отколкото да проектират и сглобят десетки копчета. Физическите бутони изискват инженерство, повече части и време. Екранът е софтуер, който можеш да ъпдейтваш дистанционно. А ние плащаме повече за „умна“ технология, която всъщност ни прави по-глупави и по-опасни на пътя. Това е маркетингов трик, облечен в лъскава пластмаса.

Усещането е като да караш симулатор, а не истинска машина. Липсва ми осезаемото щракване на бутон, увереността, че си натиснал правилното нещо без да гледаш. Когато нямаш физически ориентир, погледът ти неминуемо се вторачва в екрана.

Ако мислиш да купуваш нова кола, съветът ми е: седни и пробвай. Опитай да смениш основни настройки, без да сваляш очи от пътя. Ако трябва да се бориш с менюта за елементарни неща като силата на звука или посоката на въздуха, това не е кола, а устройство за развлечение. Търси машини с ясни, осезаеми бутони – такива, които не те карат да се чувстваш като изгубен в безкраен софтуерен лабиринт.

Следващият етап вероятно ще е без волан, за да не пречи на екрана.