Смятам, че всеки човек трябва да търпи развитие постоянно и да полага съзнателни усилия в тази посока. Аз лично се старая. На моменти ми се струва, че успявам, на моменти – не, но продължавам. И мисля, че това е много важно. За всеки. 🙂
Също така смятам, че в развитието си следваме, или поне трябва да го правим, една обща посока, която върви от копиране на чужди модели (речеви конструкции, философии и т. н.) в по-ранната ни възраст към изявяване на собствената ни оригиналност на едни по-осъзнати години. Така че в един по-зрял етап от живота си да се открояваме от другите във всяко едно отношение.
Хайде сега зарежете блога и текста ми и отворете профила си във фейсбук. В новини ще видите публикации на свои приятели, които или са еднакви като две капки вода, или са сходни. И няма как, те са типови. Някой си е направил труда да оформи графично мисъл, която му се е сторила ценна и интересна, в повечето случаи става дума за откровени клишета, и хиляди решават, че това напълно съвпада с вижданията и представите им за живота и за конкретния проблем, и споделят като машини. С други думи – мултиплицират клишетата. Много тъжна картинка.
Да, логично е, да има някакви базисни ценности, еднакви за всички. Нормално е когато си един средностатистически човек в нормата да ги споделяш. И точно тези клишета да ги илюстрират. Но не е нормално, когато си прехвърлил трийсетте, да се изявяваш чрез другите. Смятам, че всеки човек трябва да има своя оригинална позиция – да, може да не е гладката, вероятно ще се отличава от другите само в нюансите, но точно те правят хората и живота различен и цветен.
Иначе просто тъпчем на едно място и си оставаме на ниво четвърти клас и в стилистиката на стихчетата от типа: ти си роза, ти си крем, ти си щастие за мен.