Това е правило, на което ни учат още от малки: Да уважаваме по-възрастните, да се съобразяваме с тях, да ги зачитаме като авторитети и да им помагаме в нужда.
Не знам до колко днешните младежи са запознати с този “общественоизвестен закон”, но ако не го знаят, нека да го запомнят веднъж завинаги. Уважението към по-възрастните не е обикновена приумица, има си причина то да се изисква. Все пак зачитаме мнението на родителите си по определени теми не само защото са ни родители, а и защото са по-възрастни от нас и имат повече опит.
Истина е, че в днешно време има възрастово несъответствие между поколенията и се случва на определени (особено технологични) теми младите да знаят повече и да умеят повече неща. Въпреки това обаче по-възрастните се ползват с авторитет, който но можем да им отнемем. Те са с повече житейски опит и имат повече натрупани знания и разбирания за живота. Съветите им понякога са безценни, стига да ги търсим и да ги взимаме предвид.
Пиша всичко това не поради друга причина, а защото ми се струва, че в съвременната ни действителност все повече забравяме да уважаваме възрастните, да им помагаме и да се съобразяваме с тях. А те го заслужават.