Вчера попаднах на едно интервю с актрисата Ели Скорчева. На мнозина това име няма да говори нищо – или защото вече са го забравили, или защото никога не са го чували.
Аз обаче знам коя е, защото обичам старото българско кино и смело мога да твърдя, че съм изгледал почти всичко, което са давали по телевизията, а което не са го давали, съм си го теглил от различни торенти, включително и сериали.
Е, Ели Скорчева е актрисата, която изигра Вероника – главната роля във филма на Въло Радев “Адаптация” – минисериал, сниман в златните години на българското кино, за който за съжаление днес малцина се сещат, даже и когато чуят прекрасната песен в изпълнение на Васил Найденов по музика на Митко Щерев. Ако трябва да направя леко отклонение от темата – това беше и песента, която го направи известен и го изстреля в звездната орбита на българската естрада.
Почитателите на киното сигурно ще си спомнят актрисата и от филма “Търновската царица”, направен по изключителната повест на Емилиян Станев. По-изкушените от седмото изкуство няма как да са забравили големите й тъжни очи от “Мадам Бовари от Сливен” – едно от последите й участия, а може би и един от последните филми преди демокрацията.
Е, от години тази талантлива актриса не снима. И не играе във филми. Просто защото или не се правят, или се правят такива, в които няма как да се разгърне мощно драматично присъствие и излъчване като нейното.
Да, няма да се сетите коя е, защото не е подходящ типаж нито за сериали като „Седем часа разлика”, нито за “Под прикритие”. И защото българското кино умря. А с него се похаби и талантът на цяло едно поколение.