Дребният избор

Не ми се вярваше да вярвам. Четох една статия за минимализма. За това как, ако се отървеш от излишните вещи, животът ти става по-лек. По-осъзнат. По-истински. Да, бе, да. И започнах да преглеждам шкафовете. Първо дрехите. Половината не бях обличал от години. Другата половина – никога. Изхвърлих ги. След това минах на книгите. Много от тях бяха взети назаем и никога не върнати. Други бяха подаръци, които не бях отварял. И тях отнесох на вторичния. Накрая стигнах до инструментите. Забравих колко много дрънкулки съм натрупал. Бормашини, които се скапват след първия винт. Отвертки, които не пасват на нито един болт. И пак започнах да чистя. И какво стана?

Събрах четири чувала боклук. Купих си нова бормашина. И си налях една ракия, за да отпразнувам освободеното място. Минимализмът, ако го кажем по нашенски, е просто начин да си направиш място за нови неща. Или за по-качествени версии на старите. Това не е философия. Това е практичност. Понякога се налага да изхвърлиш боклука, за да видиш къде точно тече покривът. И да не се чудиш после защо винаги си мокър.

Същото важи и за хората. Колко познати трупаме около себе си? Колко приятелства, които ни тежат? Колко разговори, които ни изтощават? Отърви се от тях. Не от куртоазия, а от практичност. Животът е кратък, за да го губиш в компании, които не те зареждат. А и винаги можеш да си купиш нова бормашина. И да си налееш една ракия.