Преди години, когато бях по-млад едва ли имаше човек роден в България, който да не знае каква дата е 2-ри юни и какво честваме българите на тази дата. Сега след като отмина тази дата, аз съм крайно разочарован от поведението и възпитанието на българина в наши дни. Преди да изкажа своето огорчение, искам да разясня какво всъщност честваме на 2-ри юни, ако има такива които незнаят. На тази дата честваме гибелта на поета и революционера Христо Ботев, който се е борил за нашата свобода и е загинал в името на българския народ. Тази година се навършват 136 години от неговата смърт и както всяка година точно в 12 часа на обяд сирена угласява всички градове в България. Сега да се върна на наболелия въпрос, който събужда у мен гняв и болка от случващото се в страната ни. Когато в 12 часа засвири сирената, аз разбира се замръзнах на място, уважих и почетох гибелта на човека с който трябва да се гордее всеки един българин и човека на който дължим свободата си днес. Какво ми направи лошо впечатление обаче – повечето хора около мен не спряха изобщо, а продължиха да се движат и не се чувстваха длъжни да спрат и да уважат сирената, други пък незнаеха изобщо за какво е тази сирена – сигурно си мислеха че има някакво обучение, трети пък се присмиваха на тези, които бяха спряли и отдаваха своето уважение към Христо Ботев. А нещото на което се учудих най-много беше, как в едно съседно кафене до което бях спрял имаше „българи“ които си седяха най-спокойно на масата и си пиеха кафенцето, а до тях на съседната маса имаше хора от мюсюлмански произход, които бяха станали прави и уважиха сирената докрай. Силно разочарован от тазгодишния 2-ри юни смятам, че ние българите малко по-малко затриваме историята си и губим уважението към борците за свобода.