По пързалката

purzalkaАко се опитам да изброя политическите проекти, които се родиха след февруарските протести за сметките за ток и оставката на Борисов, наистина ще ми е трудно да го направя. Малко вероятно е да го направи е сериозен политически наблюдател или коментатор. И как няма да е трудно – като те се появяваха буквално на всеки час. Както се казва – политическо инженерство в действие. Защото едва ли има съмнение, че зад повечето от тези субекти – съвсем съзнателно не казвам обекти, както е редно, когато става въпрос за партии – стоят едни хора, които преследват политически или икономически цели, а най-често и двете.

Повечето специалисти си обясняват тези родилни напъни в политиката със стремеж да се обере периферния вот. Или иначе казано – да се разсеят гласовете на неориентираните избиратели с разнопосочни профили и обещания, за да може да се запази статуквото от последните години. Както се случи на изборите през май – когато много партии не могат да минат четирипроцентовата бариера и едни доста сериозни проценти се разпределиха между големите партии, които я преодоляха.

Аз обаче имам едно малко по-различно обяснение на тази извънредна активност. Според мен така наречените олигарси – каквото и да означава това у нас – и въобще хората от задкулисието в момента пускат на пързалката различни формации и новоизпечени лидери, за да ги тестват. Така, както се тества автомобил, преди да се пусне в производство. Измерват обществени нагласи, рейтинг, одобрение, неодобрение. Така, когато дойде време за вот, те вече ще знаят дали и на кого си струва да дадат  мощен  финансов тласък. Както са го правили много пъти.

 

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *