Ново начало с ЕОС Матрикс

Дълги години работех в обслужващия сектор. Една сутрин се събудих и осъзнах, че тази работа не ме удовлетворява. Понякога се радвах на щастливите лица на хората, които обслужвам и им помагам да си изберат най-подходящата стока, но това ми се струваше твърде незначително. Или просто се бях пренаситил от тази професия и исках промяна. Не знам, но е факт, че започнах да си търся работа, а след като започнах в ЕОС Матрикс като служител по събиране и управление на вземания в кол центъра на компанията, се чувствам много щастлив от работата и удовлетворен от себе си.

Сигурен съм, че успях да шокирам много от вас с последното си изречение. Обикновено в България (а и не само) като се чуе колекторска фирма, асоциациите не са особено приятни. Еми, аз бях наясно с погрешната слава на този тип професия, но също така бях наясно и точно в коя компания кандидатствам за работа. И то защото се бях сблъсквал лично с техни служители и бях останал приятно изненадан от вежливото, разбиращо и човешко отношение, с което подходи служителят по телефона.

Затова, когато видях обявата на ЕОС Матрикс веднага си подадох документите. Знаех, че искам да съм полезен на хората, а тази компания ми даваше тази възможност. Дава ми го на първо място с изключителното обучение, което ми проведоха, за да усвоя най-добрите практики и техники за управление на вземания, международното ноу-хау, градящо се на над 40 годишния опит на групата, от която е част ЕОС Матрикс. Международната финансова група, със седалище в Германия, има над 55 дъщерни компании в 26 държави и обслужва над 20 000 клиенти. В България ЕОС Матрикс обслужва водещите банки и небанкови финансови институции, телекомуникационни компании, както и много фирми от различни бизнес сфери.

Ето защо, работата в компания от такъв мащаб дава идеална възможност за развитие и усвояване на различни знания и умения за комуникация и работа с клиенти.

Що се отнася до принципите на работа, компанията се ръководи от разбирането, че не е единствената цел да се събере дължимата сума, а и да се запази името и добрия имидж на организацията, която представлява. В същото време, отношението към нередовните платци е уважително и човешко, което всъщност ме спечели като техен служител.

Сериал от ново поколение

Не мога да не споделя с вас за новата ми страст, дело на Netflix – Dark. Това е един нестандартен сериал, създаден в Германия, който преобръща представите за правенето на развлекателна телевизия. Със сигурност ако започнете да го гледате няма да искате да спрете, защото ще сте толкова завладени в история, че ще искате да гледате още и още и още и да разберете какво става нататък, но силата на сериала не е само в това, че е страшно интригуващ.

Самата история е подкрепена с толкова много научни данни и теория, замесени са най-различни закономерности, които така умело са свързани, че в един момент се усещате как започвате да проверявате и да четете все повече за тези теории.

Става въпрос за пространствено-времевия континиум, непрекъснатата повтаряемост на Ницше, времевите измерения, червеевите дупки, предопределеността, а най-вероятно в следващите епизоди ще бъдат заложени и много други теории и научни изследвания, които ще са в основата на завладяваща, силно напрегната история, която няма да ви пусне от началото до самия край. Всичко това в съчетание с невероятно добро операторско майсторство, перфектна пост продукция и изключително изчистен, но много въздействащ саундтрак, правят преживяването силно, приятно, интересно, провокиращо сетивата и мисълта.

Ако наистина обичате такъв тип неща, препоръчвам ви да се насладите на това произведение на човешката мисъл и да се запознаете със света в Dark. Той е объркан, мистичен, мрачен, изпълнен с лъжи, скрити истини, тревоги, страх, жажда за това да се открие истината.

Истериите по време на празници

Много е интересно да наблюдаваш хората преди някой голям празник. Особено такъв като Коледа. понякога просто заставам на пейката в някой МОЛ и наблюдавам хората.

Особено е защото празниците по дефиниция би трябвало да са нещо положително, спокойно и весело, но пазаруването преди тях се различава значително от това определение. Хората са често напрегнати, кой от това, че не може да намери правилния подарък за близките си. Кой от това, че не може да си позволи това, което е привлякло вниманието му. Кой от прекалената блъсканица по магазините.

Всичко това си личи по лицата им, по позициите на тялото… дори и по откъслечните думи, които достигат до мен.

Замислих се защо е необходимо всичкото това изнервяне? И отговорът е един – празникът си е празник, но капитализмът си е капитализъм. Една от най-големите държави, които проповядват капитализъм и консуматорство са превърнали голяма част от религиозните си празници в огромни машини за пари, захранващи икономиката и… по такъв странен начин насадени в народопсихологията ни, че е трудно да си позволим да не се подчиним на тази манипулация. Най-малкото, че ако не осигурим подаръци за най-близките си, то те ще останат разочаровани. На моменти може да се приеме и като липса на уважение и дори да ги направим тъжни от факта, че не сме се постарали да ги зарадваме за празника.

Можете ли да си представите колко в действителност сме се превърнали в роботизирани мравчици, които изпълняват това, което се изисква от тях, без да се замислят, че то всъщност е напълно безсмислено и че ако искаме да подарим нещо на близките си, то ние можем да го направим и във всеки друг ден от годината, а не по задължение да търсим нещо, което има огромна вероятност дори да не им хареса или да събира прах в някой шкаф.

Трудно ми е да се откъсна от това. Защото и аз, като всеки християнин, израснал с тази култура, съм възпитан по този начин и като дете с нетърпение очаквах да видя какво ще ми е оставил белобрадият старец под елхата.

Според вас това положително или отрицателно ли е? Можем ли да се откъснем от подобен тип насадени ритуали в обществата ни и нужно ли е всъщност?

На чужд гръб и 100 тояги са малко

Хората сме криви създания и често обичаме да изтъкваме недостатъците на останалите, без да осъзнаваме колко неперфектние сме ние самите. Има различни степени на това, разбира се, като за мое най-голямо щастие, съществуват хора, които през целия си живот се наблюдават активно и много добре знаят кои са им силните и кои слабите страни. Но това са единствено тези представители на човешкия животински вид, които се открояват със завиден интелект и то… дори и при тях не винаги се случва по правилния начин.

Хората сме устроени да се харесваме и това няма как да бъде променено, а когато се появи създание или човек, който тотално не отговаря на за нашите възприятия, често се опитваме да го смажем с критиката и разбиранията си.

Това със сигурност не е правилно, тъй като всеки има свободата да разбира света по различен начин и да изповядва различни морални ценности от тези, които ние сме приели за свои.

Красотата, от друга страна е в очите на гледащия и тя е различна, субективна, понякога нелогична. Не всеки му харесват различни неща у хората и го привличат различни лицеви симетрии. Не би трябвало на отсичаме, че някой е грозен или друго подобно крайно категоризиране.

Симетрията може да е красива, но още по-красив е чарът, благият характер, позитивното излъчване, интелектът, талантите, които има този човек и… Списъкът може да бъде безкраен, ако включим разнообразна представителна извадка.

Случаят с новата мис България направо премина всички граници на нормалното, според моето лично мнение. На първо място, така и не разбрах защо хората реагираха толкова остро за конкурс и случка, които намират за не особено смислени. След като за теб конкурсите за красота са “пълна глупост”, защо въобще си правиш труда да изразяваш мнение и да коментираш носителката на короната? Момичето може да няма най-перфектните пропорции на лицето си, нито пък да блести с особен интелект…, но за този конкурс – толкова.

Защо въобще се хабим да коментираме нещо, което тотално не ни интересува? А подигравките и хейта, които се изсипаха в социалните мрежи, направо нямаха граници. Това е такъв удар по личността на това момиче, че ми е отвратително дори да го коментирам.

Вие на какво мнение сте по този въпрос? Необходимо ли беше да се постъпва така или можеше момичето да бъде пощадено поне малко?

 

Изкуството да задържиш качествените служители

Със сигурност всеки работодател знае, че е много трудно да се намерят качествени служители, които да се отнасят към работата си съвестно и да допринасят за благото на фирмата дълго време. За това, когато се появи такъв човек е много важно това да бъде оценено и да бъде показано по всякакъв начин.

На първо място трябва да покажете, че този човек се справя добре със задълженията си. Дали ще бъде морално похвален след някой труден проекти или ще има и известно материално стимулиране, това вече зависи от вас – работодателите и разбира се, възможностите, които имате. Но при всички положения това отчитане на добре свършената работа трябва да се случи. Защото за всеки човек е важно да знае, че трудът му е ценен и че това, което върши за фирмата е важно.

В същото време материалното измерение (разбирайте заплата) на труда на този човек трябва да бъде адекватен и да не е по-нисък от това, което е била предварителната уговорка. Ако по една или друга причина не спазите обещанието, което сте поели към този човек в материално отношение, той със сигурност няма да остане особено доволен и ще загуби доверие в коректността на работодателя си. Това ще го накара да бъде малко по-нехаен към служебните си задължения, а дори и ще го провокира да си намери друго място, където трудът му ще бъде оценен правилно, а коректността ще бъде на ниво.

Това са само малка част от сложността на това да задържите ценните кадри във вашата фирма. Но всеки работодател трябва да знае, че не той благоволява да даде работа на даден човек, а че този човек се съгласява да продаде знанията, уменията и мозъкът си на дадена фирма, благодарение на които тя да се развива и да печели пари.

А докато все още не съществува подобно разбиране за нещата, ще съществува и непрестанен отлив на кадри от едно място към друго, където са си научили уроците и са сформирали чудесна фирмена политика, където служителите се чувстват пълноценни и ценени. А това ги прави удовлетворени от работата си.

Как Янко Янев ми помогна след претърпяно ПТП?

Наскоро ми се наложи да прибягна до услугите на адвокат и по-точно да се свържа с кантората на Янко Янев. Обстоятелствата, които ме принудиха, не бяха от най-приятните. Рядко ти се налага да контактуваш с лекари или адвокати за нещо хубаво.

Ето за какво става въпрос…

Чували ли сте израза: Най-евтиното винаги излиза по-скъпо. Аз хем го знам, хем често не се вслушвам в тези мъдри слова. Когато пазарувам храна, дрехи, техника и т.н. винаги избирам някакво средно ниво. Предубеден съм към стоките за по левче, а най-скъпите нито мисля, че си заслужават, нито имам финансовата възможност да си ги позволя.

Когато обаче трябваше да подновявам Гражданската си застраховка тази година, се спрях на възможно най-евтиния вариант, който се предлагаше в момента. Ако ме питате защо, не мога да ви отговоря. Казах си: Гражданска като Гражданска. Какво му е различното на единия застраховател за сметка на другия?

Само до преди няколко дни въобще не ми се беше налагало да прибягвам до Гражданската си застраховка, въпреки че съм шофьор повече от 10 години. За съжаление обаче се случи нелеп инцидент, който ме принуди да се свържа с брокера си.

Предполагам повечето от нас ходят с автомобилите си на работа, което означава, че минаваме един и същ маршрут всеки ден. През това време съзнанието ни е изморено и работи почти на автопилот, но въпреки това се чувстваме уверени. Минавали сме по тези улици стотици пъти и познаваме всяка пукнатина на пътя като петте си пръста.

Да, пътят е един и същ. Но останалите шофьори са различни всеки ден…

По моя маршрут има едно стеснение. От трилентов пътя  става двулентов и за да продължиш направо, трябва да минеш в лявата лента. Дясната е само за завиващи, а лявата – за праводвижещи се. Докато аз правех обичайното си престрояване, изведнъж нещо се случи! Чували ли сте за т.нар. мъртва точка? Жена, караща Пежо 107, се движела зад мен, а аз не съм я видял. Докато преминавах вляво, тя се оказала твърде близо и белята се случи за секунди.

Останалото вероятно ви е познато. Спряхме колите, обадихме се на КАТ и зачакахме. Зачудих се кой е виновен в случая: аз, защото не съм се огледал допълнително, или тя, защото не е спазвала дистанция? Колкото повече го мислех, толкова повече се убеждавах, че вината е моя. Аз бях застанал на пътя на другия шофьор и предизвикал ПТП. Подготвих се да си понеса последствията, но не бях подготвен застрахователят ми да изиска от мен пълно покриване на щетите. А точно това се случи! Възмутих се. За какво ми е Гражданска застраховка тогава? Защо я плащам всяка година? Не е ли, за да я използвам, когато ми потрябва?

Въобще не се подвоумих да си защитя правата, като потърся услугите на юрист. Така попаднах и на адвокат Янко Янев, чиято професионална компетенция е именно застрахователното право. Уговорих си среща, на която му разказах всичко подробно. Съгласих се, че вината за ПТП-то е моя, но бях против аз лично да изплащам обезщетението на ответната страна. Янко Янев ми обясни, че това не се и изисква от мен. Цитира ми закони и членове, които и да искам не мога да повторя, но ме увери в едно. Че ако го наема, ще ме защити, защото това не бил първият му подобен случаи. Вече имал няколко подобни казуса зад гърба си и до един били спечелени в съда.

Повече не ми и трябваше да знам. Наех Янко Янев като мой адвокат и с ръка на сърцето ви го препоръчвам. Дано не ви се налага, но случи ли се инцидент, хубаво е да знаете с кого да се свържете.

Смених своите бензинови косачки! Ето как заобичах дома си отново

Неволите ми започнаха отдавна с една от онези наистина стари бензинови косачки…

Дори не си спомням кога беше първият ми път, когато се докоснах до косачки за трева. Това винаги е било едно от най-досадните ми задължения.

Съпругата ми обаче притежава китен имот, останал от родителите ?, в едно балканско село. Къщата, въздухът и природата там са наистина прекрасни, но за мен ходенията до вилата бяха свързани само и единствено с особено неприятни  задължения. Тъй като ходехме там рядко, всеки път тревата беше в неугледен вид и аз трябваше да я окося. Имахме една от старите бензинови косачки, която беше истинска антика – огромно шумно чудовище, което се управляваше трудно и беше много тежка. Почивните дни, прекарани там, се превръщаха в истинско изпитание за мен  (все пак не съм първа младост вече).

И така се мъчех, докато не настъпи моментът, когато въпросната праисторическа антика просто отказа да запали. При липсата на специализиран магазин за градинска техника в селото решихме да потърсим онлайн. Останахме приятно изненадани от богатия асортимент, предлаган от Зелена линия. Косачки за трева за всякакъв вид условия, квадратура, бензинови косачки и електрически косачки, въобще – за всеки вкус. Избрахме бензинова косачка, подходяща за средно голям двор и я поръчахме през онлайн магазина. Когато пристигна и я подготвих за работа, се бях настроил за дългото и досадно изживяване, с което бях свикнал със старата машина.

Да, обаче тук не познах. Работата с тази, а предполагам и с всички нови бензинови косачки се превърна в удоволствие!

Сега с нетърпение очаквам почивните дни, когато ще се качим в балканската къщичка, ще окося тревата и ще се наслаждавам на свежия ? аромат. А за прохладния въздух и природата… просто нямам думи. Истината е обаче, че като типичен възпитаник на своето поколение не си и давах сметка, че ще си спестя много време и усилия, ако не чаках старата косачка за трева да се развали преди да купя нова. Е, казват, че животът ни учи докато сме живи, а аз ще се наслаждавам на уюта на ваканционното си жилище, без да изтръпвам от мисълта, че ме очаква досадна и тежка работа.

Бисквити – любопитни факти за тях

Замисля ли сте се колко много и разнообразни видове бисквити има в днешно време? Достатъчно е да се огледаш по рафтовете на някой голям супермаркет, но мен това прозрение ме удари като гръм от ясно небе. По принцип не пазарувам много десерти, а когато купувам продукти за вкъщи, се придържам към строг списък.

biscuits_croppedОнзи ден обаче отивахме с жена ми на гости на едни приятели и понеже нея я задържаха след работа, ми заръча да купя нещо за почерпка. Нали не се ходи с празни ръце в чужда къща. Питам я аз при това положение какво да взема, а тя отговаря: Някакви бонбони и бисквити на Нестле каквито харесаш, сок и газирано също…

Няма да ви казвам колко се лутах и чудех , докато избера нещо подходящо. Признавам си обаче, че накрая прибягнах до помощта на интернет. Видях, че основните видове бисквити са солени, сладки, тунквани и нетунквани. Взех от всичко по един пакет за най-сигурно.

Но докато четях по темата, открих някои наистина любопитни факти. Ето някои от тях…

Оказва се, че бисквитите са доста древна храна, чиято история започва от преди VII в., а персийците били първите, които прибавили в тестото масло и яйце. Така го омекотили, а по-нататък започнали да прибавят плодове и мед като подсладители.

Едни от най-ранните видове бисквити в Европа пък били джинджифиловите, като в тях също се слагало мед. Дори има сведения, че монахини ги използвали като средство за подобряване на храносмилането – нали именно джинджър се препоръчва, когато имаш стомашен дискомфорт. Това дори аз го знам.

Постепенно през Средновековието, с развитието на търговията и вноса на нови източни подправки в Европа, кулинарията се усъвършенствала. Появили се вкусове и рецепти, които до този момент били непознати.

По време на Великите географски открития пък, когато моряците прекарвали седмици и месеци в морето, се нуждаели от дълготрайна храна, която да е хранителна и по-малка по обем. Почти комично звучи, че през 1588 г. дневната дажба на британския кралски флот се състояла не от какво да е, а от 450 г бисквити и 1 галон бира.

Да си аутсайдер на работа

outsiderДа бъдеш аутсайдер, в която и да е сфера от живота ти, не е приятно. Но да бъдеш аутсайдер на работа, може да бъде изключително неприятно, защото в рамките на 8 или 9 часа си в среда, в която явно не се вписваш. Това е почти целият ти ден и затова поне малко трябва да се вписваш в работната среда. Но преди да продължа с размислите си, бих искал да уточня в какво се изразява аутсайдерството според мен. Това са хора, които странят и не общуват със своите колеги. Дори когато се налага да работят заедно с някого в екип, предпочитат опосредствената комуникация чрез е-майл, скайп или друга платформа. Същите тези хора излизат сами в почивките или ядат пред компютрите си. Неприятното при тях е, че не се опитват да изградят каквито и да е взаимоотношения с колегите си и сами се дистанцират. Дори останалите да се опитват да приобщят подобен човек към екипа си, когато срещат нежелание от негова страна, в един момент просто се отказват.

Негативите за аутсайдера са много, но основните сред тях са, че:

  • ако не успее да се впише в колектива, рано или късно това ще стане видимо за ръководството и то ще предприеме съответните мерки – в случая освобождаване от длъжност.
  • затваря собствените си врати за кариерно развитие – щом не си инициативен, не ти възлагат допълнителни задачи. Щом не ти възлагат допълнителни задачи, не можеш да покажеш пълния си потенциал и не се движиш напред.
  • Чувстваш се по-потиснат – кой каквото ще да говори, но ние сме социални същества. Имаме нужда от общуване и когато такава ни липсва – страдаме. Всеки, който си мисли, че може да живее абсолютно сам, се заблуждава много дълбоко.
  • Нещо се случва, но само ти не знаеш какво – На вас случвало ли ви се е изведнъж всички колеги да избухнат в смях, а само един човек да не знае защо? Това вероятно е аутсайдерът, който е единственият неприсъстващ в онзи общ чат, в онази фейсбук група или друго място, където си споделяте корпоративни шеги.

Аутсайдерите си личат от пръв поглед. Те не са просто по-затворени интроверти. При тях нежеланието за комуникация е най-издаващия ги фактор. Колкото и да се опитвате, не можете да ги приобщите, защото те самите нямат желание за това. Не поддържат разговор, отговарят само с Да, Не или Добре, след което тихо се изнизват. Единствената правилна стратегия е желанието за промяна да дойде от тяхна страна. Ако вие случайно сте аутсайдерът на вашето работно място, съветвам ви да промените държанието си. Не печелите нищо, а само може да загубите.

Да се посмеем малко на чужд гръб

Всички харесваме онези клипчета в стил Домашни смешни видеоклипове. Забавно ни е какви глупости правят хората и до какъв комичен ефект се стига понякогаа. Обаче тези видеа не са свързани само с подхлъзвания, изпускания на торти или странни умения на домашните ни любимци. Има и в други сфери – като фитнес упражненията например 😉

Предлагам ви да видите това забавно видео, което мен лично ме разсмива от сърце. То не е побрало цялото интернет творчество по темата, но представя една добра извадка от него – от самоделно (и неуспешно) направени  у дома лостове за набираме, лежанки и щанги, през смехотворните навици на разни хора във фитнес салоните и изумителните ситуации, в които бихте попаднали, ако не вършите упражненията правилно.

Приятно гледане!