Как Янко Янев ми помогна след претърпяно ПТП?

Наскоро ми се наложи да прибягна до услугите на адвокат и по-точно да се свържа с кантората на Янко Янев. Обстоятелствата, които ме принудиха, не бяха от най-приятните. Рядко ти се налага да контактуваш с лекари или адвокати за нещо хубаво.

Ето за какво става въпрос…

Чували ли сте израза: Най-евтиното винаги излиза по-скъпо. Аз хем го знам, хем често не се вслушвам в тези мъдри слова. Когато пазарувам храна, дрехи, техника и т.н. винаги избирам някакво средно ниво. Предубеден съм към стоките за по левче, а най-скъпите нито мисля, че си заслужават, нито имам финансовата възможност да си ги позволя.

Когато обаче трябваше да подновявам Гражданската си застраховка тази година, се спрях на възможно най-евтиния вариант, който се предлагаше в момента. Ако ме питате защо, не мога да ви отговоря. Казах си: Гражданска като Гражданска. Какво му е различното на единия застраховател за сметка на другия?

Само до преди няколко дни въобще не ми се беше налагало да прибягвам до Гражданската си застраховка, въпреки че съм шофьор повече от 10 години. За съжаление обаче се случи нелеп инцидент, който ме принуди да се свържа с брокера си.

Предполагам повечето от нас ходят с автомобилите си на работа, което означава, че минаваме един и същ маршрут всеки ден. През това време съзнанието ни е изморено и работи почти на автопилот, но въпреки това се чувстваме уверени. Минавали сме по тези улици стотици пъти и познаваме всяка пукнатина на пътя като петте си пръста.

Да, пътят е един и същ. Но останалите шофьори са различни всеки ден…

По моя маршрут има едно стеснение. От трилентов пътя  става двулентов и за да продължиш направо, трябва да минеш в лявата лента. Дясната е само за завиващи, а лявата – за праводвижещи се. Докато аз правех обичайното си престрояване, изведнъж нещо се случи! Чували ли сте за т.нар. мъртва точка? Жена, караща Пежо 107, се движела зад мен, а аз не съм я видял. Докато преминавах вляво, тя се оказала твърде близо и белята се случи за секунди.

Останалото вероятно ви е познато. Спряхме колите, обадихме се на КАТ и зачакахме. Зачудих се кой е виновен в случая: аз, защото не съм се огледал допълнително, или тя, защото не е спазвала дистанция? Колкото повече го мислех, толкова повече се убеждавах, че вината е моя. Аз бях застанал на пътя на другия шофьор и предизвикал ПТП. Подготвих се да си понеса последствията, но не бях подготвен застрахователят ми да изиска от мен пълно покриване на щетите. А точно това се случи! Възмутих се. За какво ми е Гражданска застраховка тогава? Защо я плащам всяка година? Не е ли, за да я използвам, когато ми потрябва?

Въобще не се подвоумих да си защитя правата, като потърся услугите на юрист. Така попаднах и на адвокат Янко Янев, чиято професионална компетенция е именно застрахователното право. Уговорих си среща, на която му разказах всичко подробно. Съгласих се, че вината за ПТП-то е моя, но бях против аз лично да изплащам обезщетението на ответната страна. Янко Янев ми обясни, че това не се и изисква от мен. Цитира ми закони и членове, които и да искам не мога да повторя, но ме увери в едно. Че ако го наема, ще ме защити, защото това не бил първият му подобен случаи. Вече имал няколко подобни казуса зад гърба си и до един били спечелени в съда.

Повече не ми и трябваше да знам. Наех Янко Янев като мой адвокат и с ръка на сърцето ви го препоръчвам. Дано не ви се налага, но случи ли се инцидент, хубаво е да знаете с кого да се свържете.

Смених своите бензинови косачки! Ето как заобичах дома си отново

Неволите ми започнаха отдавна с една от онези наистина стари бензинови косачки…

Дори не си спомням кога беше първият ми път, когато се докоснах до косачки за трева. Това винаги е било едно от най-досадните ми задължения.

Съпругата ми обаче притежава китен имот, останал от родителите ?, в едно балканско село. Къщата, въздухът и природата там са наистина прекрасни, но за мен ходенията до вилата бяха свързани само и единствено с особено неприятни  задължения. Тъй като ходехме там рядко, всеки път тревата беше в неугледен вид и аз трябваше да я окося. Имахме една от старите бензинови косачки, която беше истинска антика – огромно шумно чудовище, което се управляваше трудно и беше много тежка. Почивните дни, прекарани там, се превръщаха в истинско изпитание за мен  (все пак не съм първа младост вече).

И така се мъчех, докато не настъпи моментът, когато въпросната праисторическа антика просто отказа да запали. При липсата на специализиран магазин за градинска техника в селото решихме да потърсим онлайн. Останахме приятно изненадани от богатия асортимент, предлаган от Зелена линия. Косачки за трева за всякакъв вид условия, квадратура, бензинови косачки и електрически косачки, въобще – за всеки вкус. Избрахме бензинова косачка, подходяща за средно голям двор и я поръчахме през онлайн магазина. Когато пристигна и я подготвих за работа, се бях настроил за дългото и досадно изживяване, с което бях свикнал със старата машина.

Да, обаче тук не познах. Работата с тази, а предполагам и с всички нови бензинови косачки се превърна в удоволствие!

Сега с нетърпение очаквам почивните дни, когато ще се качим в балканската къщичка, ще окося тревата и ще се наслаждавам на свежия ? аромат. А за прохладния въздух и природата… просто нямам думи. Истината е обаче, че като типичен възпитаник на своето поколение не си и давах сметка, че ще си спестя много време и усилия, ако не чаках старата косачка за трева да се развали преди да купя нова. Е, казват, че животът ни учи докато сме живи, а аз ще се наслаждавам на уюта на ваканционното си жилище, без да изтръпвам от мисълта, че ме очаква досадна и тежка работа.

Бисквити – любопитни факти за тях

Замисля ли сте се колко много и разнообразни видове бисквити има в днешно време? Достатъчно е да се огледаш по рафтовете на някой голям супермаркет, но мен това прозрение ме удари като гръм от ясно небе. По принцип не пазарувам много десерти, а когато купувам продукти за вкъщи, се придържам към строг списък.

biscuits_croppedОнзи ден обаче отивахме с жена ми на гости на едни приятели и понеже нея я задържаха след работа, ми заръча да купя нещо за почерпка. Нали не се ходи с празни ръце в чужда къща. Питам я аз при това положение какво да взема, а тя отговаря: Някакви бонбони и бисквити на Нестле каквито харесаш, сок и газирано също…

Няма да ви казвам колко се лутах и чудех , докато избера нещо подходящо. Признавам си обаче, че накрая прибягнах до помощта на интернет. Видях, че основните видове бисквити са солени, сладки, тунквани и нетунквани. Взех от всичко по един пакет за най-сигурно.

Но докато четях по темата, открих някои наистина любопитни факти. Ето някои от тях…

Оказва се, че бисквитите са доста древна храна, чиято история започва от преди VII в., а персийците били първите, които прибавили в тестото масло и яйце. Така го омекотили, а по-нататък започнали да прибавят плодове и мед като подсладители.

Едни от най-ранните видове бисквити в Европа пък били джинджифиловите, като в тях също се слагало мед. Дори има сведения, че монахини ги използвали като средство за подобряване на храносмилането – нали именно джинджър се препоръчва, когато имаш стомашен дискомфорт. Това дори аз го знам.

Постепенно през Средновековието, с развитието на търговията и вноса на нови източни подправки в Европа, кулинарията се усъвършенствала. Появили се вкусове и рецепти, които до този момент били непознати.

По време на Великите географски открития пък, когато моряците прекарвали седмици и месеци в морето, се нуждаели от дълготрайна храна, която да е хранителна и по-малка по обем. Почти комично звучи, че през 1588 г. дневната дажба на британския кралски флот се състояла не от какво да е, а от 450 г бисквити и 1 галон бира.

Да си аутсайдер на работа

outsiderДа бъдеш аутсайдер, в която и да е сфера от живота ти, не е приятно. Но да бъдеш аутсайдер на работа, може да бъде изключително неприятно, защото в рамките на 8 или 9 часа си в среда, в която явно не се вписваш. Това е почти целият ти ден и затова поне малко трябва да се вписваш в работната среда. Но преди да продължа с размислите си, бих искал да уточня в какво се изразява аутсайдерството според мен. Това са хора, които странят и не общуват със своите колеги. Дори когато се налага да работят заедно с някого в екип, предпочитат опосредствената комуникация чрез е-майл, скайп или друга платформа. Същите тези хора излизат сами в почивките или ядат пред компютрите си. Неприятното при тях е, че не се опитват да изградят каквито и да е взаимоотношения с колегите си и сами се дистанцират. Дори останалите да се опитват да приобщят подобен човек към екипа си, когато срещат нежелание от негова страна, в един момент просто се отказват.

Негативите за аутсайдера са много, но основните сред тях са, че:

  • ако не успее да се впише в колектива, рано или късно това ще стане видимо за ръководството и то ще предприеме съответните мерки – в случая освобождаване от длъжност.
  • затваря собствените си врати за кариерно развитие – щом не си инициативен, не ти възлагат допълнителни задачи. Щом не ти възлагат допълнителни задачи, не можеш да покажеш пълния си потенциал и не се движиш напред.
  • Чувстваш се по-потиснат – кой каквото ще да говори, но ние сме социални същества. Имаме нужда от общуване и когато такава ни липсва – страдаме. Всеки, който си мисли, че може да живее абсолютно сам, се заблуждава много дълбоко.
  • Нещо се случва, но само ти не знаеш какво – На вас случвало ли ви се е изведнъж всички колеги да избухнат в смях, а само един човек да не знае защо? Това вероятно е аутсайдерът, който е единственият неприсъстващ в онзи общ чат, в онази фейсбук група или друго място, където си споделяте корпоративни шеги.

Аутсайдерите си личат от пръв поглед. Те не са просто по-затворени интроверти. При тях нежеланието за комуникация е най-издаващия ги фактор. Колкото и да се опитвате, не можете да ги приобщите, защото те самите нямат желание за това. Не поддържат разговор, отговарят само с Да, Не или Добре, след което тихо се изнизват. Единствената правилна стратегия е желанието за промяна да дойде от тяхна страна. Ако вие случайно сте аутсайдерът на вашето работно място, съветвам ви да промените държанието си. Не печелите нищо, а само може да загубите.

Да се посмеем малко на чужд гръб

Всички харесваме онези клипчета в стил Домашни смешни видеоклипове. Забавно ни е какви глупости правят хората и до какъв комичен ефект се стига понякогаа. Обаче тези видеа не са свързани само с подхлъзвания, изпускания на торти или странни умения на домашните ни любимци. Има и в други сфери – като фитнес упражненията например 😉

Предлагам ви да видите това забавно видео, което мен лично ме разсмива от сърце. То не е побрало цялото интернет творчество по темата, но представя една добра извадка от него – от самоделно (и неуспешно) направени  у дома лостове за набираме, лежанки и щанги, през смехотворните навици на разни хора във фитнес салоните и изумителните ситуации, в които бихте попаднали, ако не вършите упражненията правилно.

Приятно гледане!

Зимата идва… от утре

Ето, че температурите и днес надвишават 10 градуса! Посрещнахме коледните празници по тениски и само дето не си обух късите панталони, докато отварях подаръците под елхата. Чак толкова топла Коледа не си спомням да е имало някога, а снегът остана като бленувана мечта, която така и не се сбъдна. Заради жегите и коледния дух не можах да усетя както подобава.

starfish_santaДнес обаче пускам си телевизора сутринта и слушам прогнозата за времето. Оказва, че 28-ми декември се очертава като последния толкова топъл ден. От утре температурите ще започнат да спадат и ако днес максималната е 15 градуса, то утре ще 11, вдругиден 3, а в по-други ден 0. Минималните температури също ще стават по-ниски и постепенно ще достигат до -9 градуса. Прогнозите са, че през януари можем да очакваме дори снеговалежи. Това с оглед на текущите жеги ми звучи толкова нереално, че не знам да смея ли да се надявам. Вярно, че астрономически зимата започна едва преди дни и ще продължи до март, но аз съм свикнал още от края на ноември да навличаме пуловерите, а не дни преди Нова година да седим по тениски…!

Между другото вчера видях някъде из фейсбука забавно колажче именно по тази тема. То визуализираше следния български феномен от последните години: слънчева Коледа на морето и снежен Великден през есента. Беше сниман “снежен” човек от пясък покрай българското черноморие и боядисани великденски яйца, окичени по заснежени клонки. Май тенденцията за традиционното време по празниците се обръща, а? Ще видим как ще е през 2016-та, но аз казвам да вали и да заснежава колкото иска от януари до към март, пък април пак да е топло и слънчево.

Пожелавам си снежна Нова година (макар шансовете за такава да са нищожни) а на вас – весело посрещане на 2016-та 😉 Ще ви пиша пак догодина!

В теб ли е проблемът, или в държавата?

Здравейте, пак съм аз. Днес реших да ви разкажа историята на един мой приятел, защото смятам, че тя е поучителна и всеки би могъл да си извади полезни изводи.

BIG_emigration

Момчето, за което става дума, всъщност не е никакво момиче, ами мъж. Набор ’87 е, така че има навършени 28 години. Ето го обаче и големия куриоз – за своите 28 години той има само 2 седмици трудов стаж. Донякъде разбирам, че искаше да си завърши бакалавърската степен на спокойствие… макар че можеше да поработва това-онова през лятото. След като завърши, една година се ослушваше какво да прави с живота си и уж си търсеше работа, но (разбирате ли!?) никъде нямало работа! По мое мнение работа е имало, но не и такава, която да отговаря на неразбираемо високите му критерии. Ще ви издам още едно уточнения относно живота на приятеля ми. Доскоро той живееше при баба си и дядо си, защото баща няма, а майка му се е установила в Италия. Тя му пращаше пари оттам, а преди 2-3 години и той замина при нея. Там, на Апенинския полуостров учеше една година езика и ходеше на курсове. После уж записа някаква магистратура, която не съм сигурен дали завърши. По последни данни кара и някаква 3-месечна практика, която обаче не се брои за трудов стаж. А сега му е щукнало в главата, че понеже не може да си намери работа нито в България, нито в Италия, ще ходи да си търси такава в Англия.

Не ме разбирайте погрешно. Подкрепям приятеля си и му желая всичко най-хубаво, но вече се чудя дали проблемът е в страната, в която живее, или в него самия. Не можа да си намери работа у нас – отиде на друго място. Не можа да си намери работа и там – ще пробва на трето… А същевременно познавам не един и двама души, които са на неговата възраст и си живеят в родна България. Вече са се установили в собствени жилища и градят семейства. Чудя си, щом в две държава не ти е провървяло и ще търсиш спасение в трета, дали коренът на проблема не е в теб самия?

Замислих се: Кога трябва да спрем да се оглеждаме и да търсим външни виновници за случващото ни се, вместо да се вгледаме по-дълбоко в себе си? Наречете ме мечтател, но аз вярвам, че всеки и навсякъде може да пожъне успех с твърдост, постоянство и упорство. Понякога отнема повече време, друг път по-малко, но колко точно ще ти коства на теб, няма как да узнаеш, докато не опиташ.

Готов ли си да живееш с Нея?

Днес ще си говорим за съвместното съжителство и по-конкретно кога сме готови да предприемем такава сериозна стъпка. Има ли подходящ момент, или нещата се случват естествено и от само себе си. Това са личните ми разсъждения, но чувствайте се свободни да коментирате дали сте съгласни с тях или не.

Първо, моите впечатления са, че за жените е някак си по-лесно да се решат да живеят със своята половинка, отколкото е за мъжете. Може би момичетата по-бързо се научават да бъдат самостоятелни, докато на нас ни отнема малко повече време. Има и изключения, разбира се, но това са генералните ми изводи.

Второ, жените (винаги) се привързват по-бързо в една връзка. Те са тези, които инициират за повече развитие, по-сериозни отношения и т.н. В повечето случаи те са и тези, които първи повдигат темата за съвместно съжителство. За да разберете дали вие самите сте готови за тази сериозна стъпка, запитайте се следните неща:

Top-10-advantages-of-Live-in-relationship-over-marriageКъде ще живеете? Имам чувството, че никога не е било толкова трудно, колкото е днес за двама души да заживеят под един покрив. Някак си не ми допада идеята да се преместят при нечии родители, баба или дядо, а малцина са щастливците, чиито семейства разполагат с екстра жилище. Затова най-честият вариант за една млада двойка остава квартирата, наемът по която обаче трябва да се разберете как ще покривате.

Само двамата ли ще бъдете? Имам едни приятели, които са две двойки и се изнесоха заедно под наем в по-голям апартамент. Изглежда, че не си пречат, но ако се спрете на подобен вариант, внимателно изберете приятелите, с които да делите покрив.

Готови ли сте да бъдете с този човек всеки ден? Как се чувствате, когато оставяте приятелката си в сегашния й дом? Започва ли веднага да ви липсва? Бихте ли искали да останете с нея и да не се разделяте? Тръпнете ли от нетърпение да се видите пак на следващия ден? Ако отговорът е ДА, тогава има потенциал в съвместното ви съжителство.

Бихте ли правили компромиси със себе си? Да смените жилището си и да заживеете с приятелката си, означава, че ще се промени целият ви начин на живот. Ще ядете храна, сготвена по друг начин. Ще се налага да помагате малко повече в домакинските задължения и да сте “глава на домакинство”. Може би ще ви буди алармата на другия, ще има негови дрехи и вещи навсякъде. Вече няма да разполагате с ергенска квартира, нито ще може да декорирате целия апартамент само по ваш вкус. Оттук нататък нищо не е само ваше, нито само Нейно.

Готови ли сте за тази голяма крачка? Май има само един начин да си отговорите със сигурност, нали така 😉

Тиймбилдинг в Пампорово

Знаете ли къде ми се ходи? На тиймбилдинг с колегите. Това време от годината ми се струва перфектно шефът да организира един фирмен уикенд, по време на който да се съберем с цел по-различна от обичайната работа. За последно бяхме на тиймбилдинг преди почти една година – през януари в Пампорово. Избрахме го, защото е сравнително близо до Стара Загора, а на никой не му се пътуваше дълго в зимни условия.

Иначе самото Пампорово е известен зимен курорт, разположен в сърцето на Родопите. Близо до него е връх Снежанка, който е включен в списъка на Стоте национални туристически обекта. Курортът предлага отлични условия за зимни спортове и забавления. Чистият въздух, боровите гори и красивата природа привличат много туристи не само през зимата, но и през лятото.

Първоначално идеята беше с колегите задружно да изберем сред многото хотели в Пампорово, но се оказа трудно (да не кажа невъзможно) да се спрем всички на един и същ. В крайна сметка началството реши и хотелът беше избран от тях.

Потеглихме в събота сутринта със служебен транспорт. В минибусове бяхме настанени по 10 човека, а аз седнах отпред при шофьора да му правя компания. Пътят мина много весело в шеги и приятни приказки. Наоколо беше отрупано със сняг и пред погледа ми се разкриваха прекрасни зимни картини.

pamporovoПристигнахме в нашия хотел Екстрийм към обяд. Разположен е в спокойна и красива борова гора на 1750 м надморска височина. Това е един от най-високо разположените хотели в Пампорово, който предлага невероятни панорамни гледки към Родопите. Персоналът ни посрещна гостоприемно и любезно. Настанихме се в просторни луксозни стаи, които създават невероятно чувство на уют и топлина. Обядвахме в ресторанта на хотела и след това бързо се отправихме към залата, където се организираха игрите за тиймбилдинг. По време на тях се забавлявахме и смяхме, а след това всеки си хареса по някоя и друга услуга от спа центъра. Той разполагаше с парна баня, сауна, джакузи, фитнес и отопляем закрит басейн.

Толкова е хубаво след цялата умора от пътуването и колективните игри да се потопиш в басейна и да поплуваш. Да се отпуснеш в сауната и парната баня… Чудя се защо времето винаги минава по-бързо, когато се занимаваш с нещо приятно, а когато си на работа, минутите се точат бавно-бавно…

Вечерта целия колектив заедно с шефовете се настанихме в ресторанта на хотела. Имаше весели приказки, музика и танци! До малките часове на нощта бяхме в ресторанта, където специално за нас имаше диджей. Храната беше вкусна, а разговорите неспирни.

На другия ден част от колегите ми се разходиха в снежната гора, а други като мен помързелуваха край басейна. Предпочитах да гледам покритите със сняг борове през прозореца, докато съм на топло край водата.

Потеглихме за Стара Загора към 16 ч., след като обядвахме отново в хотела. Тъй като имахме включени закуска, обяд и вечеря не сме търсили в други заведения в Пампорово.

За първи път бях на тиймбилдинг, който толкова да ми хареса. Веселото и позитивно настроение на хората около мен ме зареди с позитивизъм и енергия. Красивата природа и уютния хотел допринесоха за приятното изкарване на всички. Хотел Екстрийм е един от най-добрите хотели в Пампорово. Невероятна класа, лукс и гостоприемство. Успях да си почина и да се заредя със сили за предстоящата работна седмица, когато всички ще сме под влияние на емоциите на изтеклия уикенд.

Пак ми се ходи на подобен тиймбилдинг…

Готов да бъдеш родител. Възможно ли е?

Днес ще разсъждаваме за живота и по-точно онази част от него, която го осмисля – децата.

parent symbol_flattened_0На мой близък приятел (той си знае кой е) наскоро му се роди малко бебче. Да му е живо и здраво. Много се радвам за него и от все сърце му желая всичко най-хубаво. Това значимо събитие в неговия живот обаче ме накара да се замисля за следното: има ли момент, в който човек се чувства готов да стане родител? Макар това да е нещо прекрасно, на практика то е съпътствано с много разходи, които се налага да поемеш. Още по време на бременността е нужно да се правят допънителни изследвания на майката, като не всички от тях се поемат от здравната каса. След това у дома се започват ремонти, оформя се детска стаичка, купува се кошарка, количка и т.н. Текущите родителите са най-запознати с тези неща, колко скъпо излизат те, а и последващите разходи по отглеждането на едно дете.

И така… може ли всеки от нас да посрещне тези разходи? Когато си станал финансово стабилен, ли е най-подходящият момент да се превърнеш в родител? Според мен това е едната страна на въпроса, другата е колко дълго е удачно да чакаш. Мисля, че за една жена възрастта, в която е приемливо да стане майка, е между 22 до 30 години. Каквито и данни да погледнете, ще видите, че при тези дами бременността преминава по-лесно и безболезнено. За мъжа също си мисля, че до 30 или на 32-33 години е подходящо да се превърне в баща. Личните ми впечатления са, че младите на тази възраст не се чувстват достатъчно подготвени за тази важна стъпка в живота си, това усещане идва около 40-те. Но, чудя се, не е ли прекалено късно тогава? Не става ли разликата между теб и детето ти твърде голяма? Та вие сте почти през поколение… И така се връщам на 20-30-годишните. Могат ли двама души в подобна възраст да устроят живота си по такъв начин, че умело да си грижат не само за себе си, но и за още едно човече? Отговорът е, че няма значение. Времето не пита и съдбата често има крайната дума. Дори да не си готов, трябва да станеш готов. Без значение дали си на 20, 30 или 40 години, няма кой да те замести в тази житейска роля. Приятелите и роднините могат да ти помагат, но нищо повече от това. Не те са родителите на твоето дете, а ти. Вече носиш отговорност за него и то няма да ти зададе въпроса: готов ли си да ми бъдеш тати/мама, или да изчакам и да се родя след 5 години? Родителстовото не е нещо, с които се раждаш научен. Това умение се придобива, когато му дойде времето. А когато времето дойде, си длъжен да го посрещнеш с готовност.