Бисквити – любопитни факти за тях

Замисля ли сте се колко много и разнообразни видове бисквити има в днешно време? Достатъчно е да се огледаш по рафтовете на някой голям супермаркет, но мен това прозрение ме удари като гръм от ясно небе. По принцип не пазарувам много десерти, а когато купувам продукти за вкъщи, се придържам към строг списък.

biscuits_croppedОнзи ден обаче отивахме с жена ми на гости на едни приятели и понеже нея я задържаха след работа, ми заръча да купя нещо за почерпка. Нали не се ходи с празни ръце в чужда къща. Питам я аз при това положение какво да взема, а тя отговаря: Някакви бонбони и бисквити на Нестле каквито харесаш, сок и газирано също…

Няма да ви казвам колко се лутах и чудех , докато избера нещо подходящо. Признавам си обаче, че накрая прибягнах до помощта на интернет. Видях, че основните видове бисквити са солени, сладки, тунквани и нетунквани. Взех от всичко по един пакет за най-сигурно.

Но докато четях по темата, открих някои наистина любопитни факти. Ето някои от тях…

Оказва се, че бисквитите са доста древна храна, чиято история започва от преди VII в., а персийците били първите, които прибавили в тестото масло и яйце. Така го омекотили, а по-нататък започнали да прибавят плодове и мед като подсладители.

Едни от най-ранните видове бисквити в Европа пък били джинджифиловите, като в тях също се слагало мед. Дори има сведения, че монахини ги използвали като средство за подобряване на храносмилането – нали именно джинджър се препоръчва, когато имаш стомашен дискомфорт. Това дори аз го знам.

Постепенно през Средновековието, с развитието на търговията и вноса на нови източни подправки в Европа, кулинарията се усъвършенствала. Появили се вкусове и рецепти, които до този момент били непознати.

По време на Великите географски открития пък, когато моряците прекарвали седмици и месеци в морето, се нуждаели от дълготрайна храна, която да е хранителна и по-малка по обем. Почти комично звучи, че през 1588 г. дневната дажба на британския кралски флот се състояла не от какво да е, а от 450 г бисквити и 1 галон бира.

Да си аутсайдер на работа

outsiderДа бъдеш аутсайдер, в която и да е сфера от живота ти, не е приятно. Но да бъдеш аутсайдер на работа, може да бъде изключително неприятно, защото в рамките на 8 или 9 часа си в среда, в която явно не се вписваш. Това е почти целият ти ден и затова поне малко трябва да се вписваш в работната среда. Но преди да продължа с размислите си, бих искал да уточня в какво се изразява аутсайдерството според мен. Това са хора, които странят и не общуват със своите колеги. Дори когато се налага да работят заедно с някого в екип, предпочитат опосредствената комуникация чрез е-майл, скайп или друга платформа. Същите тези хора излизат сами в почивките или ядат пред компютрите си. Неприятното при тях е, че не се опитват да изградят каквито и да е взаимоотношения с колегите си и сами се дистанцират. Дори останалите да се опитват да приобщят подобен човек към екипа си, когато срещат нежелание от негова страна, в един момент просто се отказват.

Негативите за аутсайдера са много, но основните сред тях са, че:

  • ако не успее да се впише в колектива, рано или късно това ще стане видимо за ръководството и то ще предприеме съответните мерки – в случая освобождаване от длъжност.
  • затваря собствените си врати за кариерно развитие – щом не си инициативен, не ти възлагат допълнителни задачи. Щом не ти възлагат допълнителни задачи, не можеш да покажеш пълния си потенциал и не се движиш напред.
  • Чувстваш се по-потиснат – кой каквото ще да говори, но ние сме социални същества. Имаме нужда от общуване и когато такава ни липсва – страдаме. Всеки, който си мисли, че може да живее абсолютно сам, се заблуждава много дълбоко.
  • Нещо се случва, но само ти не знаеш какво – На вас случвало ли ви се е изведнъж всички колеги да избухнат в смях, а само един човек да не знае защо? Това вероятно е аутсайдерът, който е единственият неприсъстващ в онзи общ чат, в онази фейсбук група или друго място, където си споделяте корпоративни шеги.

Аутсайдерите си личат от пръв поглед. Те не са просто по-затворени интроверти. При тях нежеланието за комуникация е най-издаващия ги фактор. Колкото и да се опитвате, не можете да ги приобщите, защото те самите нямат желание за това. Не поддържат разговор, отговарят само с Да, Не или Добре, след което тихо се изнизват. Единствената правилна стратегия е желанието за промяна да дойде от тяхна страна. Ако вие случайно сте аутсайдерът на вашето работно място, съветвам ви да промените държанието си. Не печелите нищо, а само може да загубите.

Да се посмеем малко на чужд гръб

Всички харесваме онези клипчета в стил Домашни смешни видеоклипове. Забавно ни е какви глупости правят хората и до какъв комичен ефект се стига понякогаа. Обаче тези видеа не са свързани само с подхлъзвания, изпускания на торти или странни умения на домашните ни любимци. Има и в други сфери – като фитнес упражненията например 😉

Предлагам ви да видите това забавно видео, което мен лично ме разсмива от сърце. То не е побрало цялото интернет творчество по темата, но представя една добра извадка от него – от самоделно (и неуспешно) направени  у дома лостове за набираме, лежанки и щанги, през смехотворните навици на разни хора във фитнес салоните и изумителните ситуации, в които бихте попаднали, ако не вършите упражненията правилно.

Приятно гледане!

Зимата идва… от утре

Ето, че температурите и днес надвишават 10 градуса! Посрещнахме коледните празници по тениски и само дето не си обух късите панталони, докато отварях подаръците под елхата. Чак толкова топла Коледа не си спомням да е имало някога, а снегът остана като бленувана мечта, която така и не се сбъдна. Заради жегите и коледния дух не можах да усетя както подобава.

starfish_santaДнес обаче пускам си телевизора сутринта и слушам прогнозата за времето. Оказва, че 28-ми декември се очертава като последния толкова топъл ден. От утре температурите ще започнат да спадат и ако днес максималната е 15 градуса, то утре ще 11, вдругиден 3, а в по-други ден 0. Минималните температури също ще стават по-ниски и постепенно ще достигат до -9 градуса. Прогнозите са, че през януари можем да очакваме дори снеговалежи. Това с оглед на текущите жеги ми звучи толкова нереално, че не знам да смея ли да се надявам. Вярно, че астрономически зимата започна едва преди дни и ще продължи до март, но аз съм свикнал още от края на ноември да навличаме пуловерите, а не дни преди Нова година да седим по тениски…!

Между другото вчера видях някъде из фейсбука забавно колажче именно по тази тема. То визуализираше следния български феномен от последните години: слънчева Коледа на морето и снежен Великден през есента. Беше сниман “снежен” човек от пясък покрай българското черноморие и боядисани великденски яйца, окичени по заснежени клонки. Май тенденцията за традиционното време по празниците се обръща, а? Ще видим как ще е през 2016-та, но аз казвам да вали и да заснежава колкото иска от януари до към март, пък април пак да е топло и слънчево.

Пожелавам си снежна Нова година (макар шансовете за такава да са нищожни) а на вас – весело посрещане на 2016-та 😉 Ще ви пиша пак догодина!

В теб ли е проблемът, или в държавата?

Здравейте, пак съм аз. Днес реших да ви разкажа историята на един мой приятел, защото смятам, че тя е поучителна и всеки би могъл да си извади полезни изводи.

BIG_emigration

Момчето, за което става дума, всъщност не е никакво момиче, ами мъж. Набор ’87 е, така че има навършени 28 години. Ето го обаче и големия куриоз – за своите 28 години той има само 2 седмици трудов стаж. Донякъде разбирам, че искаше да си завърши бакалавърската степен на спокойствие… макар че можеше да поработва това-онова през лятото. След като завърши, една година се ослушваше какво да прави с живота си и уж си търсеше работа, но (разбирате ли!?) никъде нямало работа! По мое мнение работа е имало, но не и такава, която да отговаря на неразбираемо високите му критерии. Ще ви издам още едно уточнения относно живота на приятеля ми. Доскоро той живееше при баба си и дядо си, защото баща няма, а майка му се е установила в Италия. Тя му пращаше пари оттам, а преди 2-3 години и той замина при нея. Там, на Апенинския полуостров учеше една година езика и ходеше на курсове. После уж записа някаква магистратура, която не съм сигурен дали завърши. По последни данни кара и някаква 3-месечна практика, която обаче не се брои за трудов стаж. А сега му е щукнало в главата, че понеже не може да си намери работа нито в България, нито в Италия, ще ходи да си търси такава в Англия.

Не ме разбирайте погрешно. Подкрепям приятеля си и му желая всичко най-хубаво, но вече се чудя дали проблемът е в страната, в която живее, или в него самия. Не можа да си намери работа у нас – отиде на друго място. Не можа да си намери работа и там – ще пробва на трето… А същевременно познавам не един и двама души, които са на неговата възраст и си живеят в родна България. Вече са се установили в собствени жилища и градят семейства. Чудя си, щом в две държава не ти е провървяло и ще търсиш спасение в трета, дали коренът на проблема не е в теб самия?

Замислих се: Кога трябва да спрем да се оглеждаме и да търсим външни виновници за случващото ни се, вместо да се вгледаме по-дълбоко в себе си? Наречете ме мечтател, но аз вярвам, че всеки и навсякъде може да пожъне успех с твърдост, постоянство и упорство. Понякога отнема повече време, друг път по-малко, но колко точно ще ти коства на теб, няма как да узнаеш, докато не опиташ.

Готов ли си да живееш с Нея?

Днес ще си говорим за съвместното съжителство и по-конкретно кога сме готови да предприемем такава сериозна стъпка. Има ли подходящ момент, или нещата се случват естествено и от само себе си. Това са личните ми разсъждения, но чувствайте се свободни да коментирате дали сте съгласни с тях или не.

Първо, моите впечатления са, че за жените е някак си по-лесно да се решат да живеят със своята половинка, отколкото е за мъжете. Може би момичетата по-бързо се научават да бъдат самостоятелни, докато на нас ни отнема малко повече време. Има и изключения, разбира се, но това са генералните ми изводи.

Второ, жените (винаги) се привързват по-бързо в една връзка. Те са тези, които инициират за повече развитие, по-сериозни отношения и т.н. В повечето случаи те са и тези, които първи повдигат темата за съвместно съжителство. За да разберете дали вие самите сте готови за тази сериозна стъпка, запитайте се следните неща:

Top-10-advantages-of-Live-in-relationship-over-marriageКъде ще живеете? Имам чувството, че никога не е било толкова трудно, колкото е днес за двама души да заживеят под един покрив. Някак си не ми допада идеята да се преместят при нечии родители, баба или дядо, а малцина са щастливците, чиито семейства разполагат с екстра жилище. Затова най-честият вариант за една млада двойка остава квартирата, наемът по която обаче трябва да се разберете как ще покривате.

Само двамата ли ще бъдете? Имам едни приятели, които са две двойки и се изнесоха заедно под наем в по-голям апартамент. Изглежда, че не си пречат, но ако се спрете на подобен вариант, внимателно изберете приятелите, с които да делите покрив.

Готови ли сте да бъдете с този човек всеки ден? Как се чувствате, когато оставяте приятелката си в сегашния й дом? Започва ли веднага да ви липсва? Бихте ли искали да останете с нея и да не се разделяте? Тръпнете ли от нетърпение да се видите пак на следващия ден? Ако отговорът е ДА, тогава има потенциал в съвместното ви съжителство.

Бихте ли правили компромиси със себе си? Да смените жилището си и да заживеете с приятелката си, означава, че ще се промени целият ви начин на живот. Ще ядете храна, сготвена по друг начин. Ще се налага да помагате малко повече в домакинските задължения и да сте “глава на домакинство”. Може би ще ви буди алармата на другия, ще има негови дрехи и вещи навсякъде. Вече няма да разполагате с ергенска квартира, нито ще може да декорирате целия апартамент само по ваш вкус. Оттук нататък нищо не е само ваше, нито само Нейно.

Готови ли сте за тази голяма крачка? Май има само един начин да си отговорите със сигурност, нали така 😉

Тиймбилдинг в Пампорово

Знаете ли къде ми се ходи? На тиймбилдинг с колегите. Това време от годината ми се струва перфектно шефът да организира един фирмен уикенд, по време на който да се съберем с цел по-различна от обичайната работа. За последно бяхме на тиймбилдинг преди почти една година – през януари в Пампорово. Избрахме го, защото е сравнително близо до Стара Загора, а на никой не му се пътуваше дълго в зимни условия.

Иначе самото Пампорово е известен зимен курорт, разположен в сърцето на Родопите. Близо до него е връх Снежанка, който е включен в списъка на Стоте национални туристически обекта. Курортът предлага отлични условия за зимни спортове и забавления. Чистият въздух, боровите гори и красивата природа привличат много туристи не само през зимата, но и през лятото.

Първоначално идеята беше с колегите задружно да изберем сред многото хотели в Пампорово, но се оказа трудно (да не кажа невъзможно) да се спрем всички на един и същ. В крайна сметка началството реши и хотелът беше избран от тях.

Потеглихме в събота сутринта със служебен транспорт. В минибусове бяхме настанени по 10 човека, а аз седнах отпред при шофьора да му правя компания. Пътят мина много весело в шеги и приятни приказки. Наоколо беше отрупано със сняг и пред погледа ми се разкриваха прекрасни зимни картини.

pamporovoПристигнахме в нашия хотел Екстрийм към обяд. Разположен е в спокойна и красива борова гора на 1750 м надморска височина. Това е един от най-високо разположените хотели в Пампорово, който предлага невероятни панорамни гледки към Родопите. Персоналът ни посрещна гостоприемно и любезно. Настанихме се в просторни луксозни стаи, които създават невероятно чувство на уют и топлина. Обядвахме в ресторанта на хотела и след това бързо се отправихме към залата, където се организираха игрите за тиймбилдинг. По време на тях се забавлявахме и смяхме, а след това всеки си хареса по някоя и друга услуга от спа центъра. Той разполагаше с парна баня, сауна, джакузи, фитнес и отопляем закрит басейн.

Толкова е хубаво след цялата умора от пътуването и колективните игри да се потопиш в басейна и да поплуваш. Да се отпуснеш в сауната и парната баня… Чудя се защо времето винаги минава по-бързо, когато се занимаваш с нещо приятно, а когато си на работа, минутите се точат бавно-бавно…

Вечерта целия колектив заедно с шефовете се настанихме в ресторанта на хотела. Имаше весели приказки, музика и танци! До малките часове на нощта бяхме в ресторанта, където специално за нас имаше диджей. Храната беше вкусна, а разговорите неспирни.

На другия ден част от колегите ми се разходиха в снежната гора, а други като мен помързелуваха край басейна. Предпочитах да гледам покритите със сняг борове през прозореца, докато съм на топло край водата.

Потеглихме за Стара Загора към 16 ч., след като обядвахме отново в хотела. Тъй като имахме включени закуска, обяд и вечеря не сме търсили в други заведения в Пампорово.

За първи път бях на тиймбилдинг, който толкова да ми хареса. Веселото и позитивно настроение на хората около мен ме зареди с позитивизъм и енергия. Красивата природа и уютния хотел допринесоха за приятното изкарване на всички. Хотел Екстрийм е един от най-добрите хотели в Пампорово. Невероятна класа, лукс и гостоприемство. Успях да си почина и да се заредя със сили за предстоящата работна седмица, когато всички ще сме под влияние на емоциите на изтеклия уикенд.

Пак ми се ходи на подобен тиймбилдинг…

Готов да бъдеш родител. Възможно ли е?

Днес ще разсъждаваме за живота и по-точно онази част от него, която го осмисля – децата.

parent symbol_flattened_0На мой близък приятел (той си знае кой е) наскоро му се роди малко бебче. Да му е живо и здраво. Много се радвам за него и от все сърце му желая всичко най-хубаво. Това значимо събитие в неговия живот обаче ме накара да се замисля за следното: има ли момент, в който човек се чувства готов да стане родител? Макар това да е нещо прекрасно, на практика то е съпътствано с много разходи, които се налага да поемеш. Още по време на бременността е нужно да се правят допънителни изследвания на майката, като не всички от тях се поемат от здравната каса. След това у дома се започват ремонти, оформя се детска стаичка, купува се кошарка, количка и т.н. Текущите родителите са най-запознати с тези неща, колко скъпо излизат те, а и последващите разходи по отглеждането на едно дете.

И така… може ли всеки от нас да посрещне тези разходи? Когато си станал финансово стабилен, ли е най-подходящият момент да се превърнеш в родител? Според мен това е едната страна на въпроса, другата е колко дълго е удачно да чакаш. Мисля, че за една жена възрастта, в която е приемливо да стане майка, е между 22 до 30 години. Каквито и данни да погледнете, ще видите, че при тези дами бременността преминава по-лесно и безболезнено. За мъжа също си мисля, че до 30 или на 32-33 години е подходящо да се превърне в баща. Личните ми впечатления са, че младите на тази възраст не се чувстват достатъчно подготвени за тази важна стъпка в живота си, това усещане идва около 40-те. Но, чудя се, не е ли прекалено късно тогава? Не става ли разликата между теб и детето ти твърде голяма? Та вие сте почти през поколение… И така се връщам на 20-30-годишните. Могат ли двама души в подобна възраст да устроят живота си по такъв начин, че умело да си грижат не само за себе си, но и за още едно човече? Отговорът е, че няма значение. Времето не пита и съдбата често има крайната дума. Дори да не си готов, трябва да станеш готов. Без значение дали си на 20, 30 или 40 години, няма кой да те замести в тази житейска роля. Приятелите и роднините могат да ти помагат, но нищо повече от това. Не те са родителите на твоето дете, а ти. Вече носиш отговорност за него и то няма да ти зададе въпроса: готов ли си да ми бъдеш тати/мама, или да изчакам и да се родя след 5 години? Родителстовото не е нещо, с които се раждаш научен. Това умение се придобива, когато му дойде времето. А когато времето дойде, си длъжен да го посрещнеш с готовност.

Това ли е най-добрият кавър на Let it go (Frozen)

Помните ли един от най-големите хитове на миналата, че и по-миналата година? Песента се казваше Let it go и няма как да не сте я слушали. Нашумя страшно много покрай анимацията Frozen, преведена у нас със заглавието Замръзналото кралство.

Случайно ми попадна този неин кавър, който според мен звучи уникално. Момиченцето, което изпълнява вокала, се казва Лекси Уолкър и само като я слушам, мога да ви кажа, че я очаква велико бъдеще. Другите главни действащи лица в тази песен са Алекс Бойе и детският хор, които внасят интересни африкански мотиви в тази така или иначе хубава песен. Мисля, че този кавър е дори по-добър от оригиналната песен, а не мислех, че е възможно! Това ме кара да проуча творчеството на Бойе малко по-обстойно. Мисля, че ще намеря нещо, което да ми допадне 🙂

 

Да подкрепим българското

Пазарувате ли от български магазини? Интересувате ли се кои са родните производители и кои продукти се внасят от съседни и далечни страни? Предпочитате ли да пазарувате от скъпи и известни марки само заради бранда и посланията, които изпращат?

Всъщност не е нужно да отговаряте на тези въпроси. Това, което ми се ще да запомните като послание от настоящия текст, е следното: Нека подкрепим българското…

Имаме добри родни производители, които работят в сферата на хранително-вкусовата промишленост например. Имаме и страхотни български писатели, чието творчество да четем вместо американските т.нар. бестселъри. Можем да гледаме в киното и по някой друг филм родно производство за сметка на холивудските продукции. А какво ни спира да пазаруваме плодове и зеленчуци от кварталното магазинче или от някоя баба, вместо от големия хипермаркет да купуваме такива с етикет “Произведено в Гърция”, “Произведено в Испания” и т.н.? Нищо не ни спира, а освен това ще bulgariaхапваме по-вкусна храна и ще подкрепяме сънародниците си едновременно. Нима това е нещо лошо? Не мисля…

Можем също така да пътуваме повече из България, вместо да прахосваме всичките си пари в чужбина. Какво ни спира да посещавате както Черно, така и Егейско море? И защо да не се качим първо до върховете Мусала , Вихрен и Ботев, преди да отправим поглед към гръцкия Олимп или словенския Триград? От личен опит ще ви кажа, че и много наши хотели по нищо не отстъпват на редица чуждестранни. Собствениците на къщи за гости у нас пък предлагат несравним уют и чистота.

Има много начини, чрез които по един или друг начин да подкрепяме страната си. Аз мисля, че тя го заслужава и всеки от нас може да направи нещо в тази насока…