Сред нас има хора, които много обичат да обсъждат живота на околните и следят всяко тяхно действие. Това са така наречените клюкари и обикновено те са представителите на по-възрастното поколение, тъй като нямат работа по цял ден.
Като се замисля това качество е зародено в нас хората още от ранна детска възраст, когато един друг се издавахме пред госпожите, родителите и т.н. Разликата обаче между детското клюкарство и това на по-възрастните е голямо. При децата някакси е по-наивно и безобидно, докато при другите си е направо трагичен случай.
Най-подходящото място за обсъждане на клюките е пред входа на блока и по терасите. Когато и да изляза или да се прибера у дома все има някоя друга клюкарка, която гледа кога излизам, с кого, какво нося със себе си и т.н. Повярвайте ми, направо умирам от яд като ги видя. Не мога да си обясня какво им влиза в работата на тях как ще живея и какво ще правя.
Веднъж съвсем случайно бях в близост до пейката, където бяха наредени 3 баби и чух част от разговора им. Направо онемях! Те знаят автобиографията на всеки съсед и живущ в околността на квартала. С кого живял, в колко се прибирал, къде работил, какъв бил, с една дума ужас. За съжаление няма как да спрем тази лоша черта в хората, така че трябва да се примирим и просто да не обръщаме внимание на клюкарите.
. В момента хамалски услуги предлагат много фирми като 