Сигурно вече сте чули (то се говори, откак дойде правителството на Орешарски), а и по Нова година вече стана, че почти закриха служба СОТ към полицията. Общо взето служба, на която доста хора имаха доверие, защото през годините без проблем ползваха услугите й. Нямало да я закриват съвсем, щели да останат малко хора, които да отговарят за охраната на стратегически обекти. Какви точно, не става ясно. И дали тези хора, охранявали досега офиси и магазини, имат необходимата квалификация да охраняват толкова важни за страната обекти.
Не може и да не си спомняте как преди година-две на тезгяха за приватизация беше поставена една от най-печелившата структура на Българските държавни железници – Товарните превози. Това е структура, която, ако се разработи добре според пазарните механизми и правила, може да се окаже златна мина. Слава богу, размина се – най-вероятно е имало желаещи, но може би комисионната, която са им поискали, е била прекалено голяма и са се отказали.
Та като съпоставим тия два случая, не може да не си зададем въпроса: кой добър и разумен стопанин продава нещо, от което печели много добре или от което би могъл да започне да вади добри финансови резултати. В реалния живот или в нормалния бизнес – никой. А тук даже не става въпрос и за продажба. В първия случай – направо за подарък на частните охранителни фирми, повечето от които са собственост на бивши висши служители от системата на МВР и много вероятно все още имат лоби там. Във втория случай – за най-обикновена корупция по български.
Та ако трябва да отговоря на въпроса, зададен в заглавието – ами подарява, защото ние от години позволяваме някой като крадлива сврака да грабва от държавната трапеза най-сладките хапки и да ги насочва към частни лица. Ей така – без даже да плати сметката.