Живеем в модерен свят, който ни предлага милиони удобства и опции. Заслепени от блясъка на съвременните ценности обаче, някак си сме забравили какво коства на определени хора да ни осигурят ежедневните ни неща. Честно казано, аз лично съм разочарован от това наше нехайство и обезценяване на труда. Затова днес в блога си ще ви припомня за старите български обичаи по време на жътва.
Вдъхновение за темата получих от една фейсбук страничка, която се занимава с промотиране на брашно. Там пишеше, че тази година събирането на житото започва точно на Петровден. Изненадах се, защото в съзнанието ми е останало, че този етап се случва чак през есента. За да не допускам повече невежество по елементарни теми, реших да прочета пак какво и как се прави през жътвата.
В старите ни народни обичаи, когато дойде време да се събира зърното, все едно е започвал истински празник. Логично е, защото чрез реколтата година напред се изхранвали семействата и добитъка си, а ако остане нещо – се продавало за допълнителни финансови средства. И така, при жътва всички се обличали с бели ризи, жените се нагиздяли с най-хубавите си накити и заедно с мъжете и децата се отправяли към полето.
Трябва да отбележа, че зърното започвало да се събира винаги в понеделник или сряда, защото се смятали за по-леки и спорни дни. След като вече се пристигнело на нивата, започват танци, хора и ритуали, които да помогнат жътвата да е по-лесна и да бъде плодородна. За целта се омесвал обреден хляб, поливало се с чиста вода земята и започвала надпревара за събиране на окичени житни класове. Този, който първи донесе най-едрия сноп, получавал паричка и се наричал „царят на нивата“.
Някак си ми звучи много приказно, но вярвам, че нашите прадеди наистина са спазвали тези обичаи. Иска ми се и днес да се прилагат. Надявам се, че всички земеделци спазват традициите и благославят силните ни житни зърна чрез тези стари традиции.