Преди дни с приятел седнахме на хлад да пием по бира-две – отдавна не го бяхме правили. Той е инженер по хидромелиорация, в момента е докторант и преподава на студенти. Не мога да се сетя как стигнахме до темата, но той се възмути от това, че в България, а може би не само у нас, има много странни критерии, по които се оценяват различните видове труд. Загадка оставало за него как един стоматолог за три-четири дни може да изкара колкото лекар, архитект, инженер или компютърен специалист за цял месец. И съвсем искрено се чудеше тяхната работа по-малко отговорна ли е, по-малко необходима ли е на обществото, или образованието им по-леко.
Казах му моята версия по въпроса, защото и аз доста съм мислил по тия несправедливости. Ще я споделя и с вас – защото съм сигурен, че има здраво зрънце в нея.
В гилдията на стоматолозите просто си пазят хляба, ценят си усилията и не си подбиват цените, само и само да дръпнат пациента на колегата – така, както се случи в много други гилдии.
Погледнете само рекламите в някой вестник или в сайт. Най-силният аргумент на всеки, решил да предлага уменията и труда си, е изразът НИСКИ ЦЕНИ! Под тази емблема можете да срещнете обяви за изработка на 1000 пълноцветни визитки за 30 лева примерно. Ама че се ползват графични програми, чийто лиценз е хиляди левове, че един добър графичен дизайнер се гради с години, че дигиталните принтери също са едни доста скъпи устройства – това няма значение, важното е да дръпнем клиента от конкуренцията.
Пак в сайтовете за обяви можете да видите обяви за частни уроци за по пет-шест лева на астрономически час – много важно, че за да получиш ценза си пет години си инвестирал в това време, усилия, пари. Пак е важно ти да вземеш работата – нищо че е на безценица.
После защо се сърдим, че фризьори, водопроводчици, хладилни техници и други, които не са направили сериозни инвестиции в образование, печелят повече от нас. Ами всеки сам си слага цената и преценява докъде може да я сваля или да я качва.