При един от последните ми разговори с приятели коментирахме темата със социалните мрежи, платформите, инфлуенсърите и личното пространство онлайн. От тях получих много питания защо продължавам да поддържам блог във времена, в които никой не чете? Аз се озадачих от въпроса, въпреки това изразих абсолютното си мнение, че грешат. А вие как мислите?
Някъде в периода около 2007-ма година във факултета по журналистика към Софийския университет се влизаше с отговор на въпроса какво е блог. В онзи момент блоговите пространства не бяха особено известни у нас, но пък развити в останалите държави. Докато форматът завладее пространството ни, се появиха множество технологични промени.
Само няколко години след това телефоните ни имаха постоянен достъп до интернет, а ние като потребители използвахме различни приложения. В един момент средата се промени и всичко започна да се създава дигитално. Много бързо навлязоха влоговете. После последва и бумът на социалните мрежи чрез инфлуенсърите. В момента хит е подкастът.
Защо ви правя ретроспекция? Отговорът се крие и във въпроса. Наличието на толкова много платформи и формати, които само за около 15 години ни заляха, съвсем нормално разводни аудиторията. Много по-лесно е да получиш съдържание наготово и само за няколко минути да го чуеш. Но не мисля, че е намалял чак толкова и броят на хората, които искат да четата.
Предвид тенденцията за обединяване на различните платформи чрез видео, текст и изображение, бъдещето се насочва натам. Но това му е хубавото на интернет – да откриеш свое пространство онлайн и да го развиваш. Вече всички сме свързани в глобална мрежа и е лесно да се открием по интереси. Така че времето не е на „никой не чете“, а е на „има много какво да прочетеш, видиш и чуеш“.