Здравейте, пак съм аз. Днес реших да ви разкажа историята на един мой приятел, защото смятам, че тя е поучителна и всеки би могъл да си извади полезни изводи.
Момчето, за което става дума, всъщност не е никакво момиче, ами мъж. Набор ’87 е, така че има навършени 28 години. Ето го обаче и големия куриоз – за своите 28 години той има само 2 седмици трудов стаж. Донякъде разбирам, че искаше да си завърши бакалавърската степен на спокойствие… макар че можеше да поработва това-онова през лятото. След като завърши, една година се ослушваше какво да прави с живота си и уж си търсеше работа, но (разбирате ли!?) никъде нямало работа! По мое мнение работа е имало, но не и такава, която да отговаря на неразбираемо високите му критерии. Ще ви издам още едно уточнения относно живота на приятеля ми. Доскоро той живееше при баба си и дядо си, защото баща няма, а майка му се е установила в Италия. Тя му пращаше пари оттам, а преди 2-3 години и той замина при нея. Там, на Апенинския полуостров учеше една година езика и ходеше на курсове. После уж записа някаква магистратура, която не съм сигурен дали завърши. По последни данни кара и някаква 3-месечна практика, която обаче не се брои за трудов стаж. А сега му е щукнало в главата, че понеже не може да си намери работа нито в България, нито в Италия, ще ходи да си търси такава в Англия.
Не ме разбирайте погрешно. Подкрепям приятеля си и му желая всичко най-хубаво, но вече се чудя дали проблемът е в страната, в която живее, или в него самия. Не можа да си намери работа у нас – отиде на друго място. Не можа да си намери работа и там – ще пробва на трето… А същевременно познавам не един и двама души, които са на неговата възраст и си живеят в родна България. Вече са се установили в собствени жилища и градят семейства. Чудя си, щом в две държава не ти е провървяло и ще търсиш спасение в трета, дали коренът на проблема не е в теб самия?
Замислих се: Кога трябва да спрем да се оглеждаме и да търсим външни виновници за случващото ни се, вместо да се вгледаме по-дълбоко в себе си? Наречете ме мечтател, но аз вярвам, че всеки и навсякъде може да пожъне успех с твърдост, постоянство и упорство. Понякога отнема повече време, друг път по-малко, но колко точно ще ти коства на теб, няма как да узнаеш, докато не опиташ.