Днес попаднах на интересен постер на британския художник Аджит Джонсън. Представяше как животът ни се променям според навиците, които придобиваме, благодарение на развитието на модерните технологии. Всъщност не съм съвсем сигурен, че тук думата “благодарение” е точна. По скоро “в следствие” на съвременните технологии, тъй като някои от тези навици изтласкват други, които биха били доста по-полезни за интелектуалното ни развитие. Ето например едно от неговите изображения, което сложих, красноречиво говори, че това, което променяме като бельото си е профилната ни снимка в социалните мрежи.
Какъв парадокс, нали? Явно се грижим за личния си имидж със същата всеотдайност, с която поддържаме личната си хигиена. Всъщност идеята на всичко това е, че очевидно ние дотолкова сме свикнали с този технологично развит свят, че ни е трудно да се разделим с него. Това от една страна може да се приеме за нещо хубаво – все пак благодарение на глобализираното ни общество общуваме по-бързо, вършим работата си по-добре. Но технологиите “строят” една нова култура, която всички ние следваме, макар и да не осъзнаваме. Ето например – половината от тези, които четат блога ми, ще се познаят като кажа, че свалят слушалките от ушите си може би едва час след като е приключило последното музикално парче. Освен това е факт, че последния път, когато отворихте книга беше преди около година, но пък сте си проверили фейсбука преди 15 мин. А какво да кажат хората, които предпочитат да разказват как е минал денят им в блога си, а разговарят с нетърпение със семейството си и често по цял ден са намусени.
Освен това замисляли ли сте, че щастието вече е да видите приятеля ви онлайн, съобщението, което сте изпратили, отбелязано със “seen”, а пък как се радвате, че отсрещния човек е започнал да “Typing” отговора си.
Освен това забелязвам, че вече снимките се събират на външна памет и на облак, което е странно, тъй като преди треперихме за тяхното съхранение. Днес всякакви теми, бележки и записки се водят чрез снимки на телефона, пишеш като натискаш бутони, а ако опиташ ръкописно, осъзнаваш, че почеркът ти е катастрофален и най-вероятно на читателя ти ще му е нужна легенда, за да схване изобщо за какво става дума.
Ето в какво общество живеем. Явно нещата се променят по-бързо, отколкото можем да си представим. Скоростта е чак плашеща.