По телевизията има теми, за които няма да чуете да се говори. Наболели, ама наистина много. Ама и също толкова неудобни едновременно. И това са именно битът, нравите и битието на ромите, които всеки трезвомислещ българин би се съгласил, че са си най-обикновени паразити върху родния данъкоплатец, макар да не биха го споделили пред европеец.
Не, аз не съм расист и най-малкото, което искам е, да насаждам расова омразна. В никакъв случай. Тук нещата са на политическо и социално ниво – там смятам, че и се крият виновниците за назрялата, отвратителна ситуация с българските цигани (не мисля, че има какво да се обиждат от тази дума).
Прост е този, дето дава баницата, а не този, който я яде. В случая обаче, даващият не е прост, а хитър – защото знае, че точно тези роми всеки път ще идат до урните и ще гласуват за него. И по тази причина ще направи хиляди-хиляди компромиси за тях, на гърба на обикновените граждани, чието възпитание и образование не позволяват подобно държание – раждане на десетки деца, заради помощите, пищни тридневни сватби, които се чуват на 3 квартала разстояние (а хората уж се издържат от помощи), кражби и така нататък, и така нататък.
Някой ден ще си направя труда да прочета “националната стратегия за интеграция на малцинствата”. За съжаление обаче, от това което виждам през последните 20 години в близкия до моя ромски квартал, не само нямаме крачки напред в “интегрирането” или казано на български – очовечаването на ромите, ами и стават и по-зле, размножавайки се диво. Защото политиците ги глезят и им дават близалки, за да гласуват за тях, а после – отново ги оставят да се оправят с животите и обществата си като примитивни животни.