Покани ме един приятел на рожден ден. Купона беше на една хижа на около 30-тина километра от Асеновдрад , на която не съм ходил от дете. За съжаление обаче, последните 10 километра от пътя до там е под всякаква критика и се минават за около 30 минути . Ние сме приятели, откакто се помним и като по-малки с родителите си, всички ваканции и почивки сме били заедно на тази хижа. Събрахме се около 20 човека. Той се беше подготвил много добре от гледна точка на храната,питиетата и настроението. Изкарахме много добре- ядене , пиене, смях и танци до сутринта. Аз почти не пих и сутринта станах много рано. Пих кафе, потичах малко да се разведря, закусих, а останалите се събудиха по обяд, понеже вечерта доста прекалиха. След като хапнаха и те, реших да заведа една част от групата на една разходка. Целта ми беше да отида на една поляна с уникален изглед, но която е на 3 километра от хижата. Желаещите за разходката дори и не подозираха колко е далече, ако знаеха може би нямаше да се съгласят, понеже бяха с лек махморлук, а пътят на горе към поляната е доста стръмен и скалист. Тръгнахме нагоре и още на първият километър започнаха да мрънкат и да охкат. Приятели са ми, но се налагаше да ги лъжа, че след следващият завой е поляната, е вярваха ми до 6-7. Но не им позволих да се откажат. Когато стигнахме до въпросното място те разбраха, че всички техни усилия са си заслужавали и гледката е уникална. Много се радвам, че в България има местенца, като това , които не са пипнати от човешка ръка и всичко е така красиво и естествено, каквото го помня от преди 10 години.