Да знаеш рода си, корена си, цялото си семейство е като да си научил историята на себе си и на част от света. Именно затова още от началните ученически години в учебните програми влиза и задачата направа на родословно дърво. Тъй като аз открих своето ученическо творение, се замислих по темата.
Всъщност колко от вас, четящите, имате подобно описано проследяване на рода? Знаете ли откъде започва всичко? Познавате ли всички роднини или поне знаете ли имената им? Моите отговори на тези въпроси са отрицателни и това много ме натъжи. От проучването ми в училище съм достигнал само до третите братовчеди, които живеят в моя град или са съвсем наблизо. Това не е малко, но не и достатъчно.
За да открия родословието на семейството си, се допитах не до кой да е, а до дядо. Въпреки преклонната му възраст, той все още е адекватен и с бистър ум. Когато го попитах дали семейството ни има родословно дърво и ако да, то къде се намира, дядо се разплака. Оказа се, че имаме подобна водена статистика, но човекът, който го е правил е заминал за София. Той взел със себе си всички координати за рода ни и всички истори от това как се е появила фамилията ни.
Първоначално не разбирах защо дядо толкова се разчувства. Предположих, че е защото си е спомнил за всички близки хора, които не са сред нас. Причината обаче бе друга. Когато „статистикът“ на семейството се е преместил, той е спрял да поддържа контакт с някои хора от семейството, защото били по неговите думи „селяни“. Той заявил, че не иска в рода си такива простовати хора. Не мислите ли, че тези думи са много жалки?
Така аз успокоих дядо и му казах, че ще направим ново, наше родословие с всички близки, за които той се сеща. Трябва да ви кажа, че вече започнахме, но процесът е много бавен. Аз искам да добавя координати – адреси и телефонни номера, на всички, за да не губят връзка помежду си. Въпреки трудностите обаче, съм много горд и се надявам скоро да завърша родословното си дърво.