Когато бях дете, исках да имам много играчки, колички и камиончета. Колкото повече имах, толкова повече исках. А ги исках, защото бързо ми омръзваха. Единствената играчка, която не ми дотегна, бе играта навън, за предпочитане с деца. В заобикалящата ни среда всичко може да се превърне в забавление – дървото да е замък или пък кула, лайката -магично растение, което те прави в пъти по-силен, а пясъчникът – тайнствен остров, на който си попаднал след корабокрушение. Детското въображение е като бездънна яма, от която винаги могат да изскочат върховни идеи.
Ретроспекцията в тези мои детски години не бе случайна. Върнаха ме един човек и неговите произведения – Тошико Хориучи-МакАдам. Бях чувал за нея от приятели, които се занимаваха с архитектура. Тошико е родом от Япония, твори чрез плетиво и основно изработва детски площадки от същия материал, известна в много държави, но не толкова в Европа.
Първоначално не ѝ обърнах особено внимание, защото все пак това са само детски площадки, колко можеха да се различават от тези, които виждах всеки ден в парка?! Но след като попаднах на клипче в YouTube, разбрах, че е цяло изкуство. Споделям ви видеото, за да се убедите и вие.
https://www.youtube.com/watch?v=WKXOCD-sziI