Каквито ни олигарсите – такива ни и политиците. Или кандидатите за такива. Тази лично сътворена сентенция все по-често се върти в главата ми в последните месеци. За какво иде реч. Има ли още наивници, които смятат, че у нас политически обекти и субекти се раждат от личностти, от идеи, от каузи. Надали. Зад всеки стар и новопоявил се проект стои определен икономически кръг и съответните му интереси. Този кръг финансира пръкването и съществуването на проекта, обезпечава го с наситено медийно присъствие, а в момента, когато продуктът успее да осребри гласуваното доверие и вложените средства с присъствие в изпълнителна или законодателна власт, се отплаща за инвестицията.
Само че инвеститорите много взеха да се дънят. Или вакумът за качествени личности – ако не морални, то поне харизматични – е пълен, или способността на стратезите да ги откриват се е изхабила с времето. Ако се вгледате в партийното инженерство от последните месеци – което между другото е по-активно от всякога, – ще видите че следват провал след провал. Бързи и категорични.
Последният и най-звучен – звучен, защото патронът му го направи такъв – беше провалът на Николай Бареков. В политическите среди все по-упорито се говори, че широко рекламираният му проект “България без цензура”, който обиколи около 20-ина града, разчитайки основно на платени роми и ММА бойци за клакьори – е отрязан окончателно и безвъзвратно от спонсорите. Най-вероятно поради неблагонадеждност. Все пак никой не обича да си хвърля парите в нищото. Самият Бареков обяви, че се кротва и обявява двуседмично примирие на останалите политически сили, на които се зъбеше в последните месеци – вероятно в очакване благодетелите му да размислят. Медиите коментираха – според мен не особено професионално, а може би и платено – този акт като пускане на бял гълъб. Не, уважаеми журналисти – на това не му се казва бял гълъб. Това си е par excellence – вдигане на бяло знаме.