Случвало ли ви се е, когато излизате от вкъщи, да се връщате по няколко пъти да проверите дали сте изключили всички електроуреди, дали сте заключили входната врата, дали сте затворили прозорците (когато синоптиците са предупредили за силна буря или пък проливни дъждове) или пък дали сте включили алармата. Аз го правя най-редовно. Просто така съм възпитаван от малък – че огънят и стихиите са много опасно нещо и че винаги преди да изляза, трябва да проверя дали всичко в това отношение е наред.
Да, ама оня ден чета една статия във вестник, в която някаква мастита психоложка обяснява, че не била нормална тая работа, че тези проверки били натрапливости, абе с две думи – диагноза.
Не мога да се съглася по никакъв начин с тези твърдения и съвсем не се усещам като болен човек, каквото и да обясняват специалистките в областта. Разбира се, че може би има крайности, които са на границата на болестното състояние, но смятам, че страховете човешки са нещо полезно, те ни предпазват от безразсъдност и немарливост, които често водят до крайно неприятни, а нерядко – и трагични последици, за които всеки ден научаваме от криминалните хроники.
Естествено е с напредването на възрастта и страховете ни стават повече – то е логично, опитът ни пораства, а с него – и познанието за опасните неща. И си мисля, че е много по-здравословно да се страхуваме и предпазваме от несъществуващи опасности, отколкото да пренебрегваме и да не забелязваме очевидни такива.
Така че, каквото и да ви говорят психолози и психиатри, страхувайте се в нормални и здравословни дози и проверявайте. Превенцията е най-сигурната застраховка срещу бедствия и злополуки.