Музиката е нещо присъщо на човешкото ни съществуване. Тя присъстват във всички общества, нации и култура откакто свят светува. Учените винаги са твърдели, че една от причините да се създава и да се слуша музика, е влиянието ѝ по различни начини върху организма и най-вече върху мозъка ни.
Вече все по-често се публикуват данни на конкретни изследвания за това какво наистина се случва с нашите неврони, когато слушаме музика. Миналата година например Университетът в Хелзинки сподели проучване, което показва, че класическата музика има ефект върху гените, отговорни за създаването на чувство на удоволствие. Оказало се, че участниците в това изследване, които слушали в момента на провеждането му Моцарт, показали по-добра мозъчна активност. Още по-висока пък била на тези, които вече били запознати с конкретния тип музика.
Подобени резултати са свързани с факта, че музиката ни влияе пряко, когато я слушаме, но също така се свързва и с предишния ни опит, нашата собствена „база данни“. Достига се до извода, че ние реагираме на това, което чуваме сега и го обвързваме веднага с онова, което сме чували преди. Музиката ни помага да помним и в същото време ни кара да създаваме очаквания.
В този смисъл има няколко проучвания и дейности, които са проведени, за да демонстрират как музиката може да подобри и дори да потисне до известна степен невроналните разстройства. Асоциации като The Voices of Memory във Валенсия, които имат сътрудничество с музикалната група Social Security за подобряване на капацитета на пациентите с Алцхаймер, са посветени на използването на музика като терапия за хора с проблеми с паметта.
Темпото на класическата музика кара мозъците ни да работят по-добре, но това не е единственият вид музика, който има положителен ефект. Доказано е, че ние сме в състояние да свържем усещанията към определени видове звуци. По този начин обвързваме песните с универсални емоции, а също и с конкретни спомени и благодарение на музиката можем да ги предизвикваме или провокираме.