Слушайки любимата ми песен, се запитах за създаването на този вид докосващо изкуство. Написването на текст е цяла поезия, но създаването на аранжимент и музика си е божествено и непознато за мен. Поради споменатата причина, започнах да разисквам темата. И знаете ли какво – оказа се, че аз дори не знам историята за появявата на нотите. Ако и вие сте като мен, с радост ще споделя знанието.
Нотите се появяват през Средновековието. Те идват от Италия, а техен създател е Гуидо д’Арецо. Учейки в един от манастирите, той забелязвал, че песнопойците имали затруднения със запомнянето на музиката и тоновете. Така го осенява гениалната идея, че може да създаде карта, която да ориентира певците. На четири реда, като квадратчета, той дава и нотите.
Тъй като д’Арецо е свързан с Бога и получава това прозрение на 33 години, той влага в него и божествен смисъл. И затова всяка нота получава своето име. До на италиански е Dominus, означаващо Господ. Следващата Ре – Rerum, в превод материя. Продължаваме с Ми – Miraculum, дума за чудо. После е Фа – Familias Planetarium. Това е израз за седемте планети, които дотогава са били открити. Нота Сол – Solis, е Слънце. Ла – Lactea Via, се превежда като Млечен път. Накрая е Си – Siderae, означавайки небеса.
Аз останах поразен от преводите, за които никога не се бях замислял. Идеята на техния създател е, че това е божия азбука, дадена, за да ни носи радост. Тя е не само за ушите, но гали и душата. Тук май наистина мога да се съглася с това твърдение, защото и за мен е нещо специално. А вие следващия път, когато чуете любима песен, ще се замислите ли и за нотите и тяхното значение – вече знаете повече.