Днес ще си говорим за работа и професионално развитие, защото това е житейска област, която вълнува всички ни и си струва да й обърнем повечко внимание. Вече имам натрупан личен опит, затова ще ви изложа моето мнение относно първата работа и каква е препоръчително да бъде.
Първо, пригответе, че стартовата ви работа никога не е такава, каквато се надявате да бъде в действителност. Никой не се ражда научен, а на всеки млад човек му липсва опит и практика, за да изисква каквото и да е в замяна срещу труда си. Първата работа в повечето случаи е чисто и просто опитна, по време на която разбираме какво е усещането да си професионално ангажиран.
Вариант №1 е да си намерите някъде платен стаж, което не е изключено като вариант, но не разчитайте само на тази възможност. Подобни стажове са добра първа стъпка, а продължителността им обикновено е около 3 до 6 месеца. Лошото е, че заплащането е ниско и не е задължително накрая да ви наемат на работа, колкото и да ви се иска. Освен ако стажът не е в сфера, в която наистина искате да се развивате, или условията му наистина ви допадат, по-добре потърсете друга по-високоплатена позиция.
Вариант №2 е просто да си намерите каквато и да е ниско квалифицирана работа, за да се издържате. Това означава да сте обикновен продавач, касиер, чистач и т.н. Разбира се, няма нищо срамно в подобна професия, но никога не забравяйте, че тя е временна. Вероятно няма да се чувствате удовлетворени от себе си, но всички минаваме по този път, не се притеснявайте. Аз самият също съм работил на щанд за бърза храна. Вършех си задълженията съвестно, но не се откъсвах от целта и не спирах да гледам към сферата, която ме вълнува. Ако се застоите прекалено дълго време на сигурната си, но ниско квалифицирана работа, рискувате в един момент просто да свикнете с нея и да не искате да я смените.
Вариант №3 Намирате си работа, която е с ниска степен на заплащане, но е малко по-динамична и изисква допълнителни умения – най-малкото желание за учене, мотивация и бързо вникване в ситуацията. Затрупват ви със задачи и отговорности, повечето от които не ви се нравят, но в последствие осъзнавате, че трупате ценен опит. Научавате се да работите под напрежение, да общувате с различни типове хора, както и да реагирате правилно в напрегнати ситуации. На пръв поглед не е нещо трудно, но е от онези качества, които се учат само в практиката. Ще ви е тежко, ще се преуморявате, но когато си намерите следващата по-добра работа, вече ще сте подготвени за суровия свят на активно работещите, ще знаете какво можете и следователно ще имате по-високи изисквания от новия си работодател. По мое мнение, това е най-трънливият, но същевременно най-правилен път.