Останаха ли още такива истински хора. От онези, които ще ти помогнат, въпреки всичко и няма да търсят нищо в замяна. Когато си пусна вечер новините и се заслушам, все се чудя какво им става на тези хора и то не само в България, а по целият свят. Говори се само за убийства, изчезнали хора, грабежи, палежи, почти не може да се чуе една добра новина. Чудя се къде отидоха добрите и честните хора от този свят и толкова малко ли са останали, та не се казва нищо за тях, за постиженията им, за това какво са сторили, какво са дарили и на кого са помогнали, колко работни места са открили, какви нови и красиви сгради са построили. Но не за тях не се говори. То това си е наш си манталитет, тези хора ние ще ги оплюем по- скоро отколкото да ги похвалим и да кажем добра дума за тях. Особено ние българите трябва да се научим да се уважаваме, да уважаваме и постиженията на хората. Трябва да си променим самосъзнанието. Да се научим да благодарим и да гледаме на света, който ни заобикаля с други очила. Защото ако продължаваме по този черноглед начин да гледаме на света, всъщност пропущаме много хубави неща и моменти. И да ви кажа светът е прекрасен, прекрасен е толкова, колкото ние го пожелаем.