Днешният ми материал може и да прозвучи малко самохвално, ама смятам, че когато има челен положителен опит, дори и да е личен, трябва да се споделя. За да може да се мултиплицира доброто. Започвам с предистория – преди години самият аз паднах и се ударих лошо на едно заледяване, получено от капещ климатик. Носих си последиците дълго време. Обичайно злополуките – и леките, и по сериозните – имат еднакъв генезис и в основата им стои човешката немарливост и нехайство.
Та така оня ден, сутринта, бързайки за работа, на съседна до местоработата ми бизнес сграда, виждам не капещ, а буквално течащ климатик, монтиран на висок първи етаж, вероятно собственост на офиса, който се намира него. Шурти точно над една наклонена рампа, предвидена за транспортни колички и колички за хора с увреждания. Ясно ви е при минусовите нощни температури какво се случва с тази вода по наклонената плоскост и до какви бели може да доведе тази пързалка. Вероятно много хора са минали оттам и са подминали, без да им направи впечатление и без да се замислят над възможните последици, както често ни се случва. Сутринта и аз го направих, защото бързах за работа. В обедната почивка обаче се ориентирах къде е офисът, отопляван от въпросния капещ климатик, и сигнализирах служителите в него. Може и да са знаели, може и да не са – не смея да твърдя. Факт е, че вечерта проблемът вече беше отстранен, а с него – и вероятността някой да пострада и да се нарани фатално. Не беше голямо усилие, честно ви казвам. Нито ми отне много време. Просто трябва да започнем да забелязваме и да реагираме адекватно и навреме, преди да се е случило най-лошото.