Днес ще си говорим за съвместното съжителство и по-конкретно кога сме готови да предприемем такава сериозна стъпка. Има ли подходящ момент, или нещата се случват естествено и от само себе си. Това са личните ми разсъждения, но чувствайте се свободни да коментирате дали сте съгласни с тях или не.
Първо, моите впечатления са, че за жените е някак си по-лесно да се решат да живеят със своята половинка, отколкото е за мъжете. Може би момичетата по-бързо се научават да бъдат самостоятелни, докато на нас ни отнема малко повече време. Има и изключения, разбира се, но това са генералните ми изводи.
Второ, жените (винаги) се привързват по-бързо в една връзка. Те са тези, които инициират за повече развитие, по-сериозни отношения и т.н. В повечето случаи те са и тези, които първи повдигат темата за съвместно съжителство. За да разберете дали вие самите сте готови за тази сериозна стъпка, запитайте се следните неща:
Къде ще живеете? Имам чувството, че никога не е било толкова трудно, колкото е днес за двама души да заживеят под един покрив. Някак си не ми допада идеята да се преместят при нечии родители, баба или дядо, а малцина са щастливците, чиито семейства разполагат с екстра жилище. Затова най-честият вариант за една млада двойка остава квартирата, наемът по която обаче трябва да се разберете как ще покривате.
Само двамата ли ще бъдете? Имам едни приятели, които са две двойки и се изнесоха заедно под наем в по-голям апартамент. Изглежда, че не си пречат, но ако се спрете на подобен вариант, внимателно изберете приятелите, с които да делите покрив.
Готови ли сте да бъдете с този човек всеки ден? Как се чувствате, когато оставяте приятелката си в сегашния й дом? Започва ли веднага да ви липсва? Бихте ли искали да останете с нея и да не се разделяте? Тръпнете ли от нетърпение да се видите пак на следващия ден? Ако отговорът е ДА, тогава има потенциал в съвместното ви съжителство.
Бихте ли правили компромиси със себе си? Да смените жилището си и да заживеете с приятелката си, означава, че ще се промени целият ви начин на живот. Ще ядете храна, сготвена по друг начин. Ще се налага да помагате малко повече в домакинските задължения и да сте “глава на домакинство”. Може би ще ви буди алармата на другия, ще има негови дрехи и вещи навсякъде. Вече няма да разполагате с ергенска квартира, нито ще може да декорирате целия апартамент само по ваш вкус. Оттук нататък нищо не е само ваше, нито само Нейно.
Готови ли сте за тази голяма крачка? Май има само един начин да си отговорите със сигурност, нали така 😉