Зима е не само сезон в България, защото е възприемана и като мръсна дума. Но в буквален смисъл – като излезеш навън и е кишаво, и е кално, и е непочистено. Може би точно затова хората в градска среда изобщо не искат да чуват за студените дни. И колкото и климатът ни да се е променил, все пак е октомври и идването на зимата е все по-близо.
Неспирните дъждове в продължение на почти две седмици като че ли ни подготвят плавно за прехода. Той същи си има име и се нарича есен. В представите ми тя е красива, слънчева, с дебел пуловер, палто и релакс. Но действителността е друга. При нея има и от хубавото, но има и от зимното.
Много ме впечатлиха думите на един дядо в едно планинско село при последния хубав уикенд, подходящ за излет. Той ни каза да се разхождаме сега, защото това е подарък. Щом сме чакали Димитровден, значи идва зимата, а започне ли да наближава Гергьовден – лятото пристъпва. Неговото виждане е, че при такива горещини през изминали сезон, то със сигурно ще има много сняг.
Ето колко лесно възрастните хора се ориентират по природата и я оставят сама да им диктува своя ход. По този начин те се подготвят и не могат да бъдат изненадани с лошо, а само с хубаво. Замислих се и за символиката на Димитровден – че тогава вече всичко трябва да е прибрано от полето и зазимено. Защо ли – защото идва периодът на зимата, на радостта от изработеното през цялата година.
Затова с днешния материал ви правя една препратка към миналото, което сме забравили. Запознайте се с народните ни вярвания за всеки празник и ще откриете много полезна информация, без да гледате прогнози и синоптици. Всичко ни е дадено и ние само трябва да го прочетем, разберем и приложим.