Замисля ли сте се колко много и разнообразни видове бисквити има в днешно време? Достатъчно е да се огледаш по рафтовете на някой голям супермаркет, но мен това прозрение ме удари като гръм от ясно небе. По принцип не пазарувам много десерти, а когато купувам продукти за вкъщи, се придържам към строг списък.
Онзи ден обаче отивахме с жена ми на гости на едни приятели и понеже нея я задържаха след работа, ми заръча да купя нещо за почерпка. Нали не се ходи с празни ръце в чужда къща. Питам я аз при това положение какво да взема, а тя отговаря: Някакви бонбони и бисквити на Нестле каквито харесаш, сок и газирано също…
Няма да ви казвам колко се лутах и чудех , докато избера нещо подходящо. Признавам си обаче, че накрая прибягнах до помощта на интернет. Видях, че основните видове бисквити са солени, сладки, тунквани и нетунквани. Взех от всичко по един пакет за най-сигурно.
Но докато четях по темата, открих някои наистина любопитни факти. Ето някои от тях…
Оказва се, че бисквитите са доста древна храна, чиято история започва от преди VII в., а персийците били първите, които прибавили в тестото масло и яйце. Така го омекотили, а по-нататък започнали да прибавят плодове и мед като подсладители.
Едни от най-ранните видове бисквити в Европа пък били джинджифиловите, като в тях също се слагало мед. Дори има сведения, че монахини ги използвали като средство за подобряване на храносмилането – нали именно джинджър се препоръчва, когато имаш стомашен дискомфорт. Това дори аз го знам.
Постепенно през Средновековието, с развитието на търговията и вноса на нови източни подправки в Европа, кулинарията се усъвършенствала. Появили се вкусове и рецепти, които до този момент били непознати.
По време на Великите географски открития пък, когато моряците прекарвали седмици и месеци в морето, се нуждаели от дълготрайна храна, която да е хранителна и по-малка по обем. Почти комично звучи, че през 1588 г. дневната дажба на британския кралски флот се състояла не от какво да е, а от 450 г бисквити и 1 галон бира.