Театърът е мечта. Мечта за разказ и емоция. Сила на волята, характерът и понякога на тялото. Израз на най-съкровени желания. Музика. Танц. Слова. Енергия.
Това е едно от най-старите изкуства, познати на човечеството, съхранило се толкова дълги години. Театърът на моите мечти е не място, а усещане. Онова прекрасно усещане, в което се чувствате в безтегловност, напълно погълнати от енергията, сюжета и картините, които се случват напълно на живо пред вас самите.
Театърът е страст. Веднъж влюбиш ли се в него, никога повече няма да обичаш нещо друго. Защото той ти дава тишина, поклон, чувство, тъмнина, светлина, спокойствие, страх, любов, смях, тъга. И всичко само с един лъч светлина и една човешка фигура, произнасяща дума след дума. Слова, които достигат до теб, остават там и те зашеметяват.
Театърът е всичко, от което имам нужда, за да се вдъхновя. А когато съм гледал хубава постановка – дълго време след това ме държи емоцията от нея. Защото усещането е живо – преживяно.