Отговорът на този въпрос си става доста актуален след случката с тримата младежи, които три нощи се лутаха из Стара планина. Страховит си е Балкана – скрие ли те в пазвите си, трудно могат да те намерят. Затова ми се иска да припомня някои основни правила, които трябва да спазва всеки, който се е запътил към планинските пътеки. И оправдания от типа, ама аз отивам за кратка разходка, не важат, защото и момчетата били тръгнали за няколкочасов излет до Райското пръскало, но им се наложи да изкарат под открито небе цели три денонощия.
Първо правило – тръгвайте много добре екипирани. Както е казал народа – зимно време без торбичка, лятно време без абичка ( аба – връхна дреха) в планината не се ходи. Сложете в раницата си достатъчно храна и вода. Обезателно трябва да имате и запалка, и то такава, която няма да се развали, ако я намокри дъжд – защото винаги може да се случи така, че да се наложи да пренощувате под открито небе – а нощите в Балкана са истински студени.
Във века на мобилните технологии, разбира се, че телефонът е едно от най-важните неща. Пестете батерията му – дръжте го изключен, ако не ви се налага да осъществите връзка с цивилизацията. И без това заради липса на обхват батериите се изтощават доста бързо в планината. Той е средството, чрез което може да сигнализирате при бедствена ситуации и да ориентирате спасителите къде точно се намирате.
И това, с което трябваше да започна – не тръгвайте само аматьори. Поне един от вас трябва да е човек, който добре познава планината и маршрута. Той трябва да е ръководител и всички да следвате неговите инструкции. Обезателно вървете в група. Никой не трябва да се откъсва.
Защото макар народът да не е измислил за планината поговорка от типа: морето не е до колене, тя с пълна сила важи и за планинските приключения.