Сигурно и друг път съм писал за този фейсбук приятел. От Силистренско, от едно бедно село. Стана ми приятел, след като харесах една негова публикация – а те неговите често са хубави. Обикновено селско момче, със средно образование, работи от време на време, защото знаете какво е положението в Северозападна България, пък по малките населени места там да не говорим. Иначе умен и информиран, чете, руска класика, западноевропейска литература, пише добре. Но в известен смисъл ограничеността на малкото населено място и фактът, че не е излизал трайно от него, ограничава и кръгозора му. Включително и политическия.
Да, в политическата си ориентация е в ляво от центъра. И нищо по-нормално от това. Винаги съм казвал, че в една бедна страна, каквато безспорно е България, има нужда от силна и автентична лява партия. Каквато обаче у нас липсва. Последните изречения ги казвам, за да поясня не това, че ме дразнят убежденията му, а че тясната му кройка въпреки книгите, които е прочел и продължава да чете, му пречи да прозре очевидните популистки хватки и на социалисти, и на всички други, които се опитват да заиграват с бедността му.
Вчера беше обяснил в статус, как написал писма до видни политици от различни партии, по някакъв конкретен социален проблем. Отговорили му само депутатите от Атака – отговорили му с болка, със съпричастност, със загриженост, цитирам. Не исках да полемизирам и да го питам наистина ли я вярва тая работа. Не за друго, а защото наистина в неговия случай е безсмислено – има някакви ограничения, които му пречат да погледне отвъд това, което самият той е приел за правилно или вярно.
Но няма как аз самият да не се запитам колко безгранична може да е наивността – не само неговата, но и на всички онези, които вярват, че може да се опъваш с бял халат в петзвезден парижки или хавански хотел и едновременно с това да ти пука за хората, които няма какво да сложат на масата си или с какво да си платят интернета!?