Няма да ви изненадам със съобщението, че България не е страна, в която се ценят интелектуалният труд, интелектуалната собственост и лицензираният софтуер. Едно, защото си мислим, че това е изначална даденост, някак не е предмет да го пипнеш, да го усетиш, че да се налага да плащаш пари за него. И второ, защото пазарът ни е доста свит и оборотите и печалбите, които реализират фирми, които ползват специализирани програмни продукти, в повечето случаи не позволяват да си го позволят, влиза в графата на екстрите. Пък и защо да играеш по правилата, като практиката е показала, че нарушаването им обикновено не води до санкции.
От години се говори за кампании по проверка, но истината е, че до момента, когато са се случвали подобни акции, те винаги са били резултат от сигнал на конкурентен бизнес или недоволен клиент. Не много на брой такива случаи, които така или иначе не можаха да създадат в бизнеса някаква трайна и осъзната нагласа за това, че трябва да плащат за усилията на някой да създаде и да им предостави продукт, който прави работата им възможна и лесна.
Преди дни приятел сподели, че във фирмата, в която работи, получили официално писмо от Майкрософт. Не сплашващо. Просто искали да се попълни някаква екселска бланка, в която да опишат броя на компютърните системи, с които разполага офисът им и какви продукти на фирмата ползват. Обадил се той – обяснили му, че по никакъв начин въпросната инициатива не е свързана с това да им правят някаква проверка, просто искали да им дадат професионален съвет за това как да оптимизират разходите си в тази посока. Естествено, че не е така. Но ми хареса културният начин за подсещане на фирмите. Сигурен съм, че мнозина ще се замислят, може би ще се и поуплашат и просто ще решат, че е дошло време да я карат по правилата.