Реших миналият ден да запозная новата ми изгора с моите приятели, защото ми омръзна все да ми натякват. Сметнах, че е минало достатъчно време от връзката ни, пък и на тях им беше много интересно да видят, коя мацка ме кара да не им се обаждам толкова често и да избягвам тяхната компания. Което аз правя адски неволно. Просто съм като всеки влюбен човек. Искам да съм по цял ден и всяка вечер с моето момиче, да си говорим, да се смеем или ако щете и да си мълчим, но да съм с нея. А ако не съм с нея или си мисля за нея или се приготвям с часове за срещите ни. Но както и да е. Реших да организирам едно излизане на кафе с цел да се запознаят. Излезнахме. В началото, както и очаквах де, разговорите не вървяха много добре. Но след като се разчупиха малко ледовете, разговорът потръгна. Говорихме си, смеехме се. След тази въпросна среща, всички останаха очаровани един от друг. Както моята приятелка, така и моите приятели. Да ви кажа честно камък ми падна от сърцето. Защото малко се бях притеснил, защото нали знаете разни хора, разни идеали. Не бях сигурен колко ще си паснат един с друг. Но мина и за следващата ни среща с тях решихме да ходим първо на вечеря а после на кино.