Реших да засегна една наистина сериозна тема, обхващаща вече голяма част от обществото – темата за хазарта. Хазартни хора могат да бъдат както много богати хора, които имат възможността да си позволят да губят, така и по-бедни, които мислят, че това е единствения начин, за да забогатеят. При всички хазартни личности, които редовно ходят по казина и играят хазартни игри, с времето се наблюдава едно пристрастяване към чувството при печалба. При богатите изходът не е толкова трагичен – те играят основно за удоволствие, докато при по-бедните вече става дума за проблем с алчността. При липса на средства за залагане може да се наблюдават същите симптоми като при наркозависимите – продажба на имущество, теглене на кредити без възможност за погасяване, заборчняване на неправилни хора. Това е един от бързите начини да си разбиеш семейството и живота като цяло. Именно поради тези причина аз не съм ходил в казино и никога не съм обмислял да го правя. Не защото нямам доверие на себе си, а защото смятам, че е безсмислено да пълня гушите на собствениците на казината, защото системата е направена така, че ти да печелиш възможно най-малко, а казиното – най-много. Но не всички хора го осъзнават и единствената мисъл в главата им е как печелят много пари без да правят нищо. Това ги изкушава и ги тласка да продължават да опитват отново и отново. Хазарта не бива да се подценява, дори може да е необходимо лечение или поне консултации с психоаналитик.