Хората, които ползват редовно услугите на таксиметров транспорт, със сигурност са чували този въпрос десетки пъти. Казваш дежурното: eдно такси за еди-къде си. И отсреща веднага те контрират: за къде? Като редовен ползвател на този вид транспортна услуга мога да изредя хиляди проблеми – като започна от проформа питането имате ли нещо против да запаля цигара, след което, без да дочакат отговор, веднага палят; мина през почти винаги широко отворените прозорци, от които течение те духа право в изпотеното от летните жеги лице и ти обостря я синузита, я шиповете на врата; през говоренето по телефона, докато карат с очевидно несъобразена скорост; гърменето на чалга музика; махане със свободната от телефона ръка на колега, минаващ в отсрещното платно; рисковите изпреварвания, предприети, защото бързат, за да те метнат по предназначение и да поемат към новия адрес, съобщен им от диспечерката, и още много неща в този порядък, които наистина могат да изправят косите на човек с по-слаби нерви или да го вкарат в открит конфликт с шофьора. Днешната ми тема обаче е свързана с една друга некоректност, която е свързана с отговора на въпроса, зададен в заглавието, и идва по-скоро от диспечерките, а може би и от шофьорите. Винаги ползвам услугите на една и съща фирма и ми е направило впечатление, че когато кажа маршрут, който е кратък, никога няма свободна кола. На настойчивите ми напомняния, че съм редовен клиент, че бих могъл да почакам, докато се освободи кола, отговорът винаги е НЯМА. Логиката и разумът ми сочат, че основанията на въпроса каква е посоката на пътуването ми биха могли да бъдат примерно разчет на времето и на колите. Емоциите и наблюденията, от друга страна обаче, ме насочват към много по-вероятното в случая – нерентабилност на курса. Да, ама думите нерентабилност и редовен клиент, поставени една до друга, не образуват ли нещо, на което се казва оксиморон. Щом е редовен, в общ план клиентът няма как да е нерентабилен, курсът – също.