Така или иначе станаха известни сумите около трансферите на известни водещи от една от водещите български телевизии към друга такава. Огромни цифри, за които даже и изключително добър специалист в добре платена сфера, би могъл да си мечтае. Няма лошо – добре се е поставила финансово част от това съсловие, нека бере плодовете на труда и усилията си през годините. Пък и отстрани тази професия може да изглежда лесна, красива и впечатляваща, но истината е, че зад трите часа сутрешен блок или трийсетте минути новинарска емисия стоят ранно ставане, ранно лягане, ненормален социален живот по тая причина, недостатъчно внимание към семейството и много, много труд.
Така че аз няма да съм от тези, които ще оспорват размера на възнаграждението на водещите. Имам забележки обаче за коментарите, които си позволиха да направят към медията, от която си тръгват, но още по-лошото, която ги е наложила като имена, която ги е изградила като професионалисти.
Дайте да бъдем честни, кой познаваше и беше чувал за Ана Цолова преди Би Ти Ви или за Ани Салич – повечето от тях ги взеха буквално от студентските скамейки или от улицата и ги научиха на телевизионерство именно в първата частна българска телевизия. И няма нищо укорително в решението да си смениш работата, че даже и да е само защото на новото място ти предлагат по-добра заплата. Всеки има право да си определи сам цената и да я отстоява. Отвратително е обаче, когато се правиш на страдалец, когато обясняваш как години си бил тормозен и не си имал свобода на мястото, от което си тръгваш. Ами тогава всеки нормален човек би си задал въпроса: Защо си стоял, като си толкова принципен или принципна? А те всичките оправдаха бягството си от кораба с принципи…