Връзките

След поредният ми провал с поредното момиче не спирам да си задавам въпроса, къде грешим ние мъжете и защо винаги сме в издънка. Може би така се получава и все сме грешно разбрани, или просто много се дъним. Последното момиче с което бях, беше супер, много красива, с прекрасно тяло и разбирания за живота. И уж всичко вървеше по мед и масло, докато един ден приказката свърши и аз пак останах сам. Като цяло всичко беше супер излизахме, разхождахме се, говорихме си, забавлявахме се, бяхме постоянно заедно и на мен това ми харесваше-да прекарвам всяка свободна минута близо до нея, да и угаждам, да я глезя, да правя това, което тя иска. Докато тя нещо започна да се дразни на всичко, на дреболии разбира се- закъснявал съм за срещи, бил съм разсеян, било много рано да прекарваме толкова време заедно, много съм я задушавал, много съм я критикувал и притискал. Не мога да разбера жените, какво искат, не иска ли всяко момиче да бъде нечия принцеса. Или… просто не е била моята принцеса. И все пак няма да бързам да се отчайвам от живота, колкото и да ми е неприятно и колкото да ми е разбито сърцето и колкото и да съм разочарован от нежната половина на човечеството. Защото все още съм млад и тепърва животът е пред мен и кой знае колко пъти още ще се влюбя и колко пъти още ще ми разбиват сърцето ! 🙂

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *