Ако има едно нещо, което неминуемо да бележи настъпването на есента, то за мен това събитие винаги е било първият учебен ден, официалният край на лятната ваканция и подновяването на учебните занятия. Вярно е, че от години вече не спадам към категорията “ученик”, но какво от това? Спомням си онези години, в които и аз седях с часове зад чина и слушах приказките на госпожите. В крайна сметка не беше чак толкова далеч онова време…
Спомням си, че нямах търпение да се върна на училище през есента, да се видя с приятелите си, повечето от които изчезваха нанякъде през лятото и не ги виждах с месеци. Не знам дали ще намеря съмишленици, ако кажа също, че летните месеци за мен се оказваха доста скучни. Беше топло, дори горещо и затова не излизах през деня навън. Търсех си занимания у дома, като най-често гледах филми, слушах музика, играех игри, четях книги и понякога се събирахме с други момчета в дома на някой от нас и търсихме начини да разнообразим деня. Не че всичко това не беше приятно и не ми липсва онова време, но все си мисля, че дори пак да настъпи, ще ми омръзне след седмица-две, камо ли три цели месеца.
Мисля си за предстоящия понеделник, колко много ученици ще се отправят на ново към класните стаи, някои за първа, а други за последна година. Неизбежно ме налита носталгията и ми се иска да можех и аз да прекарам отново няколко учебни дни като някогашните.