Случвало ли ви се е да имате 2-3 малки задачи, които трябва да свършите, а целият ден да е на ваше разположение. Знаете, че всичкото време е на ваша страна и не бързате за никъде. Пиете кафе спокойно, преглеждате целия новинарски блок, губите си времето за това онова, стоите пред компютъра, чувате се с приятели… и изведнъж осъзнавате, че времето е минало много бързо. Банката вече е затворила, както и пощата. Сметките си остават неплатени, а не беше ли днес крайният срок?
Не, не е времето, което се движи с друга скорост. Вие действате по-бавно.
Разбира се, има я и другата крайност – мобилизацията. Това са онези моменти, в които вършите страшно много неща за изключително кратко време. Дали защото ви притискат срокове, искате да приключите по-рано, за да излезете с приятели или по друга причина. На практика няма значение, защото е важен крайният резултат.
Важното и при двата примера е да разберете, че вашите действия определят ежедневието ви. Това е като съботните дни, които стават учудващо дълги, ако станеш към 8-9 часа сутринта или се изнизват непонятно бързо, ако проспите цялата сутрин и станете по обяд.
Времето си е там, на ваше разположение. В единия случай го пускате да изтече между пръстите ви, а в другия го насочвате в посоката, която на вас ви харесва.